— Да. Е, както и да е. Не беше правилно да не предприемам нищо, но татко каза… — Девлин внезапно млъкна и вдигна рамене.
— Татко каза, че лошото вече е станало и няма смисъл да се избиваме заради тази работа — до върши тихо Чарлз. — И Емили се съгласи. Тя каза, че грешката е най-вече нейна.
— Което си беше истина. Познавате Емили — каза Девлин и надигна чашата с коняк. — Но ние с Чарлз решихме, че не може така. Поне трябваше да натупаме Ашбрук.
— Да — рече Саймън, загледан в златните пламъци. Той започваше да разбира проблема; очевидно трябваше да обвини себе си за цялата каша. — Значи поне на един от вас се е удала възможност да изкупи вината си. Коя е дамата?
— Няма да кажа, сър — рече Чарлз.
— Разбирам твоето нежелание, но се страхувам, че трябва да знам. Не мога да направя нито крачка, докато не получа цялата информация. Не виждам как ще се справя, ако не ми кажеш. Очевидно Грейли знае и това е основният проблем.
— Той е прав, Чарлз — рече мрачно Девлин. — Кажи му.
— Марион Матюг — отвърна Чарлз.
— Приятно пиленце — кимна Саймън. — Семейството е от Йоркшир, нали?
— Точно така, сър. Възнамерявам да се оженя за нея — каза малко предизвикателно Чарлз.
Саймън повдигна рамене.
— Това си е твоя работа. Как стана така, че момичето бе обидено?
Чарлз се начумери.
— Тя не е вършила нищо, което заслужава презрение. Тя е едно невинно създание с очарователни маниери и благ характер. Грейли просто нахълта миналата нощ в моя клуб и започна да приказва по неин адрес.
Девлин погледна към Саймън.
— Грейли каза, че тя е една провинциална въртиопашка, която сигурно е спала с всеки селянин в Йоркшир.
Саймън повдигна вежди и каза:
— Твърде силно.
— Това бе една проклета преднамерена провокация — заяви Чарлз, като стискаше с ръце дръжката на стола.
— Да, така е. Явно Грейли търси свежа кръв.
— Какво имате предвид? — попита Чарлз.
— Грейли очевидно е от онези редки хора, които се радват на ужаса, който изпитват неговите противници по време на дуел. — Саймън присви устни. — Той е отличен стрелец и получава удовлетворение от възможността да застане въоръжен срещу някого. Винаги внимателно подбира противниците си, като следи те да не са добри стрелци. Но славата му се разнесе и той е затруднен в намирането на достатъчно глупав противник, който да му се изпречи на пътя. Когато успее да предизвика някого, повечето мъже постъпват умно, като му изпращат своите извинения по секундантите.
— Няма да поднесем извинения — закле се Чарлз. — Предпочитам да умра на полето на честта, отколкото честта на Марион да бъде засегната.
Саймън го изгледа многозначително.
— Уверен съм, че мислиш така.
— Не си правете труда да се опитвате да ме откажете. Вече съм се заклел.
— Разбирам. — Саймън започна да барабани с пръсти по перваза на камината. — Тогава всичко наред. Девлин и аз ще ти бъдем секунданти. Хайде да тръгваме, Дев.
— Девлин го погледна.
— Къде отиваме?
— Разбира се, да се срещнем с Грейли. Трябва да уточним някои малки подробности.
— Но ние вече знаем къде и кога ще се състои срещата — каза Девлин.
Саймън поклати глава и се почувства с хиляда години по-стар от тези млади момчета. Бродърик Фарингдън трябва да отговаря за много неща помисли си той.
— За жалост има още много да учите и, изглежда, аз съм този, който трябва да ви научи.
Саймън и Девлин седяха в тъмната карета и наблюдаваха вътрешната врата на клуба, докато най-после тя се отвори и се появи Грейли. Саймън почука с бастуна си по тавана на каретата и кочияшът, както бе инструктиран, я закара точно до Грейли.
Грейли бе духовно ограничен човек с намусено лице, тънки устни и неспокойни очи. Той отвори вратата и влезе в каретата, преди да забележи, че тя вече е заета.
— Добър вечер, Грейли. — Саймън почука още веднъж по покрива и колата потегли.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита Грейли, като се намръщи и погледна първо Девлин, а после и Саймън.
— Фарингдън и аз ще бъдем секундантите на Чарлз Фарингдън — каза Саймън. — Дойдохме да уточним няколко малки подробности.
— Трябва да се обърнете към моите секунданти — Бартън и Евингли.
— Смятам, че ще проявите личен интерес към нещата, за които искам да говорим — усмихна се хладно Саймън. — И вярвам, че вие не бихте желали Бартън и Евингли да научат тези подробности.
Грейли се изсмя подигравателно.
— Дошли сте да ми поднесете извиненията на другия Фарингдън?
— Разбира се, че не. Обидили сте грубо дамата — каза Саймън. — Вие сте този, който трябва да поиска извинение.