Грейли присви очи.
— А сега ми кажете защо трябва да го направя.
— Защото, ако не го направите — обясни внимателно Саймън, — аз и Фарингдън ще бъдем принудени да се заемем с вашите финансови дела. Тогава няма да можете да плащате задълженията си, да не говорим за картите.
Грейли остана неподвижен.
— По дяволите, Блейд. Вие ме заплашвате?
— Да, така е. Разбрах, че сте инвестирали в едно търговско предприятие, където и аз участвам.
— Какво от това? Възнамерявам да направя състояние.
— Това ще се окаже доста трудно, ако аз преценя, че рискът не си заслужава и продам утре своите акции. До довечера ще се разнесе слух, че работите не вървят на добре. Ако аз продам, всички ще направят същото. Тогава вие и другите инвеститори на проекта ще останете на сухо.
Грейли се загледа в него.
— Мили Боже, вие ще разорите мен и другите?
— Нещо такова.
— Заради Фарингдън? — попита Грейли, напълно объркан. — Чувал съм, че не обичате никого от това семейство.
— Разбирам защо сте се чувствали сигурен, като сте предизвикали един от тях. Но съдбата понякога прави странни неща. Да предам ли вашите извинения на Чарлз Фарингдън и да обясня, че е станало недоразумение?
Грейли мисли доста дълго, преди да каже:
— Тези, които ви наричат „хладнокръвно копеле“, са прави, Блейд.
Саймън повдигна небрежно рамене, като гледаше през прозореца на каретата. Часът бе късен, но улиците бяха пълни с коли, които разкарваха аристократите по безбройните балове.
— Е, Грейли? Сигурен съм, че можеш да намериш и по-лесна плячка.
— По дяволите, Блейд!
— Хайде — каза меко Саймън. — Няма нужда да доказваш, че си отличен стрелец точно чрез момчето на Фарингдън. Намери си друга жертва.
— Някой ден ще отидеш твърде далеч, Блейд.
— Възможно е.
Устните на Грейли се свиха. Той почука по тавана, за да даде знак на кочияша да спре. После отвори вратата и слезе.
— Предай моите извинения на брат си — каза той на Девлин. — Няма да се срещаме.
Грейли направи една крачка и затвори вратата. Каретата затрополи надолу по улицата.
— Бих казал, че се случи чудо — Девлин гледаше Блейд така, сякаш бе герой. — вие накарахте Грейли да се откаже от всичко. Никога не съм чувал за подобно нещо.
— Не възнамерявам да се нагърбвам с подобна задача за в бъдеще — рече тихо Саймън. — Ясен ли съм?
— Да, сър. Напълно — въодушеви се Девлин. — Много умно от ваша страна. Човекът се отказа от дуела само защото споменахте, че неговите инвестиции могат да пострадат.
Саймън поклати глава при тази наивност.
— Фарингдън, време е ти и брат ти да научите, че истинската сила се основава на пари и информация. Въоръжен с тези две неща, човек може да постигне много повече, отколкото с пищов или тесте карти.
— Ами ако няма пари? — попита срамежливо Девлин.
— Тогава трябва да хвърли всички сили за информация. Когато събере достатъчно, лесно ще намери и другото.
— Ще запомня това — каза тихо Девлин. Той остана мълчалив известно време, докато настроението му отново се подобри. — Между другото, аз и Чарлз отдавна се питахме дали не бихте могли да ни покажете онази брилянтна бойна техника, която демонстрирахте срещу нас в библиотеката. Да не би да искаме твърде много?
— Предполагам, че бих могъл да ви я демонстрирам. Но това, което не разбирам изцяло — каза замислено Саймън, — е как се озовах в тази ситуация и — как се справих с нея?
Девлин се засмя сърдечно.
— Имате предвид спасяването на Чарлз, а също така и няколкото поуки, за да можем да се оправяме в живота? Предполагам, че това е заслуга на Емили.
— Прав си, разбира се. Това е изцяло нейна заслуга.
— Знаете ли, тя е единственият човек на тази земя, който мисли, че вие не сте хладнокръвен дявол — каза Девлин.
— Романтичните увлечения на Емили понякога са голям проблем.
— Знам — каза Девлин не без симпатия, — но човек не може да я разочарова, дори да иска.
ГЛАВА 15
Емили спря да обикаля из стаята, когато чу шум от колела, долитащ от улицата. Щом разбра че колата спря пред тяхната къща, се втурна към прозореца. В момента, когато дръпна тежката завеса, видя Саймън да слиза от каретата. Големият му балтон се увиваше около краката му и ботушите, докато изкачваше стълбите. Емили бързо отвори прозореца и се надвеси навън.
— Саймън — извика тихо тя, — добре ли си? Всичко наред ли е?
Саймън погледна нагоре и каза с раздразнение:
— За Бога, жено, прибирай се и затвори прозореца! Какво ще помислят съседите?
Той продължи да се изкачва по стълбите. Сигурно всичко се е уредило, помисли си радостно Емили, като затвори прозореца. Нещата явно не са толкова лоши, щом Саймън се тревожи за съседите.