Емили въздъхна и остана напълно спокойна когато чашата се разби в камината. Вгледа се в огъня, след което бавно обърна глава към Саймън. Суровото изражение на лицето и гневът, който бликаше от очите му, й подсказаха, че той е потресен много повече от нея поради загубата на собственото си самообладание. Въпреки всичко тя го познаваше като мъж със силни страсти, макар че той не винаги възприемаше истината за себе си.
— По дяволите! — Саймън стоеше изправен и загледан в огъня. Настъпи дълбока тишина.
— Нямах намерение да ви дразня, милорд — каза тихо тя и сви ръце в скута си.
— Това е ненормално, разбираш ли? — Той се завъртя и застана пред нея. Мъждукащата свещ освети демоничното му лице. — Дяволски неестествено е.
— Кое, милорд?
— Отвратителният начин, по който ти упорито мислиш за мен като за герой. Разбери веднъж завинаги, жено, че аз не съм герой от епична поема! Не взимам решения и не действам единствено с цел да удовлетворя твоите романтични прищевки и хрумвания. Всяко едно мое движение е внимателно обмислено, всичко правя, за да постигна собствените си цели. Разбираш ли това?
Емили пое дълбоко въздух.
— Вие ми се сърдите, защото ви накарах да спасите брат ми тази вечер.
— Ядосан на вас, мадам? Не за това се вълнувам. Позволих ви да ме манипулирате, да ме направлявате, а бях се заклел никога да не го правя.
Тя рискува и го погледна през очилата.
— Имате предвид помощта за Фарингдънови?
— Да, по дяволите! Да, точно това имам предвид. Не знам какво ми стана тази вечер.
— Не мисля, че вашите действия са толкова странни, милорд — каза тихо Емили. — Вие се държахте като благороден и почтен мъж — такъв, какъвто ви знам. В сърцето си вие сте наясно, че моите братя не носят отговорност за смъртта на баща ви преди двадесет и три години.
— Те са Фарингдън, по дяволите! Мислят като баща си!
— Не, милорд. Баща ми никога не би се съгласил да участва в дуел заради честта на една жена. Чарлз и Девлин не са като него. Те бяха отгледани от него и последваха стъпките му, понеже нямаха друг пример край себе си. Но те са различни заклевам се. И дълбоко в себе си вие разбирате това, иначе нямаше да помогнете на Чарлз тази вечер.
— Не искам да чувам нито дума за това, какво съм направил и защо съм го направил, Емили. Ти дори нямаш представа защо го сторих. Даже аз не съм напълно сигурен. — Саймън сви ръката си в юмрук и удари по перваза на камината. — Преди двадесет и три години се заклех да отмъстя на Фарингдън и обещавах, че ще съсипя цялото семейство.
— Тогава защо се оженихте за мен? — попита Емили с внезапна ярост.
Саймън присви очи.
— Защото ми беше забавно. Защото отговаря на интересите ми да разделя баща ти и братята ти от техния източник на доходи. Защото ти ме помоли и защото аз се радвам да видя една жена от рода Фарингдън в краката си.
Тези думи я засегнаха силно.
— Не съм се унижавала, милорд. Представих ви всичко по точки, като търговски договор, ако си спомняте.
Той не й обърна внимание.
— И последно, но не маловажно, защото намирам твоите изблици на страст в леглото за твърде забавни. Сега вече знаеш защо се ожених за теб. В никакъв случай не беше, защото нашите души се срещат и общуват на по-високо ниво.
Емили потръпна. Драконът бълваше огън тази нощ. За първи път го виждаше в такова настроение и нямаше никакво съмнение, че това бе сплашване.
— Моля те, Саймън, не говори повече.
— Можеш ли да ми кажеш защо? Защото ще разбия твоето глупаво, романтично, малко сърце?
— Да, милорд.
— О, небеса! Трябва да видиш действителността, малка гъско! — Саймън се обърна и започна да обикаля из стаята. — Ще имам успех само когато те накарам да го сториш.
Това бе твърде много. Емили се изправи на крака.
— По дяволите, Саймън!
— Престани да казваш „по дяволите“ — заповяда й той. — Такъв език не подхожда на графинята на Блейд.
— Не ми пука какво подобава на графинята на Блейд — отвърна разпалено тя. — Отиде твърде далеч, когато ми каза, че трябва да погледна действителността. Нямаш ни най-малка представа колко пъти в живота си е трябвало да гледам действителността в очите. Нямаш никаква представа колко действителност видя бедната ми майка. Трябва да знаеш, че имаше моменти, когато съм мразила баща си толкова, колкото и ти твоя.
Саймън се обърна внезапно и се вгледа в нея.
— Какви, по дяволите, ги дрънкаш? Никога не съм мразил баща си.
Емили срещна смело погледа му.
— Да не би да не си бил бесен след онова, което ти е сторил?
— Трябва да си полудяла. За Бога, защо да го мразя?