— Защото допря пищова до челото си и се самоуби, като те остави да се грижиш за майка си. Защото той избра най-лесния път, за да се измъкне от тежкото положение, което сам беше предизвикал. Защото си бил само на дванадесет години — твърде млад, за да можеш да понесеш големия товар, който ти бе оставил. Мили Боже, Саймън, как да не си го мразел?
Саймън стоеше и я гледаше така, сякаш се бе превърнала в чудовище.
— Ти не си на себе си.
Емили се обърна с гръб към него.
— Ако това е някаква утеха за теб, и аз съм била много пъти в същото положение.
— Кога?
— Парите свършиха, когато бях на седемнадесет години. Тогава баща ми откри, че имам нюх за икономика и финансови дела. Беше много доволен от това. Стана ясно, че от мен ще очакват да бъда спасението на семейството. А аз нямах намерение да изучавам инвестициите и да вземам решения, въпреки че и това ме забавляваше понякога. Но не бих могла да забравя и за момент, че причината, поради която трябваше да стана финансов експерт, бе безотговорността на баща ми и неговите разходи. Все още си спомням как разплакваше мама.
Емили изтри с ръка една сълза от очите си.
— Не започвай да хленчиш, Емили. Продължавай.
Тя издуха носа си в кърпичката, която намери в джоба на своя раздърпан халат.
— Тя често плачеше. Но никога пред баща ми. Въпреки всичко го обичаше. Казваше ми, че не трябва да го обвиняваме за страстта му към картите. Те били в кръвта му, казваше ми тя.
— Емили, чувствата ти са объркани. По-добре си легни.
— О, престанете да бъдете така благосклонен, милорд. — Емили избърса и последната си сълза и прибра кърпичката в джоба си. — Когато мама и братята ми разбраха, че мога да поддържам финансовото състояние на семейството, ми казаха, че това е мое задължение. Никога няма да забравя как на смъртното си легло мама взе ръката ми и заръча да се грижа за баща ми и братята ми. Тя ми обясни, че без мен много скоро те ще се озоват зад решетките, а горкият ми баща не можел да живее без много пари.
— Наистина не желая да слушам повече такива глупости, Емили.
— Това не са глупости. Това е действителността. Действителността, която според вас никога не съм виждала. Можете да бъдете сигурен, че през целия си живот съм се сблъсквала с нея. И, по дяволите, тя не ми харесва! Но явно нищо няма да се промени и аз ще трябва да продължавам да се сблъсквам с нея.
— Включително и с действителността на нашия брак — каза той със заплашителен глас.
— Нашият брак е нещо съвсем различно. Това е един чист и благороден съюз между две души, макар да не сте го забелязали още.
— Не, Емили, това не е чист и благороден съюз. Това е проклетата истина. Толкова истина, колкото безпътният живот на баща ти и моето отмъщение. Може би е време да се изправиш пред фактите.
— За какво говорите, милорд? — тя се намръщи от твърдите нотки в гласа му.
— Говоря за това, че трябва да те накарам да видиш истинската причина, поради която се ожених за теб. Не съм герой, Емили.
— Да, милорд, герой сте. Вие просто се съпротивлявате, не желаейки да видите себе си в подобна светлина, вероятно защото се страхувате, че ще изглеждате слаб в своите очи и в очите на хората.
— Мили Боже, жено, ти си невероятна! Не познавам друга жена, която може да съчинява такива измислици — каза през зъби Саймън. — Наистина се нуждаеш от един урок.
Последва дълга пауза, а когато заговори, гласът му бе по-тих и рязък от всякога.
— Ела тук, Емили!
Тя не помръдна. Чувствата й бяха напълно объркани.
— Елате веднага при мен, мадам. Не съм в настроение да приема и понеса някоя от вашите романтични идеи.
Тя се обърна много бавно и застана пред него. Внезапно бе станала много предпазлива.
— Какво искате от мен, милорд?
Твърдите му устни се изкривиха в студена и подигравателна усмивка.
— Какво мислиш че искам, съпруго? Обясних ти причината, поради която се ожених за теб.
— Значи така, милорд. Уверена съм, казахте, че ви е било весело и забавно да се ожените за мен и това отговаряло на вашите интереси за отмъщение.
— Ако си спомняш, имаше и друга причина. Все още си твърде необразована за някои сладости, но ще ги научиш бързо. Освен това проявяваш такъв ентусиазъм, скъпа. Бих желал сега да ми демонстрираш поне малко от този ентусиазъм. Ела тук и изпълни съпружеските си задължения.
Студенината в гласа и в думите му я уплаши. По лицето на Саймън не се четеше топлина или страст, а само първично желание.
— Вие наистина сте разярен, понеже ви накарах да спасите Чарлз — прошепна Емили. — Не предполагах, че това ще ви ядоса толкова много, милорд. Тази ярост може да бъде обяснена с това, че я смятате за проява на слабост и подчинение спрямо мен. Моля те, Саймън, не гледай на спасението на Чарлз по този начин. Умолявам те.