— Тъй като рядко ви се случва да ми се молите, можете да свършите тази работа някой друг път, мадам. Искам те веднага в леглото.
Саймън свали халата си и закрачи уверено през стаята към масивното легло с балдахин. Той бе съвършено гол и свещта осветяваше добре неговата кожа, като подчертаваше чудесните извивки на мускулите му по гърба, гладкия му стегнат корем и здравите бедра. Светлината разкриваше също възбудената най-мъжествена част от неговото тяло.
Емили гледаше уплашено с крайчето на очите си как членът му продължава да расте. Тя сграби реверите на пеньоара си и извърна поглед.
— Виждаш ли своето въздействие върху мен? — попита я Саймън, докато се настаняваше в леглото. — Трябва да бъдете доволна, мадам. Това е сила, нали? Да можете да накарате един мъж да реагира моментално на вашите прелести.
— Не всеки мисли за сила и манипулиране, милорд.
— Грешиш, Емили. Така, както грешиш и за още много други неща. Ела тук.
Емили се поколеба, но после бавно се подчини. Приближи се до леглото внимателно, като все още стискаше пеньоара си. Внезапно осъзна, че си има работа с ранен дракон. Това бяха стари рани които се бяха отворили наскоро. Болката можеше да засегне дори мъже с благородството и характера на Саймън и да раздели душите им.
Но тя знаеше също така, че драконът се нуждае от любов и топлина. Той се нуждаеше от нея. Можеше да я обгори с пламъка си, но нямаше да я нарани.
Саймън никога нямаше да направи това. Тя си припомни неговото обещание през първата им брачна нощ: „Заклевам се, че ще те пазя винаги. Емили. Каквото и да се случи, знай, че винаги ще се грижа за теб.“
Емили хвърли пеньоара си на земята и се спря пред леглото. Тя видя как Саймън се загледа в бедрата й, очертани под тънката нощница. Изгарящият я поглед се качваше бавно нагоре, където гърдите й издуваха ефирната тъкан.
Емили се почувства като на показ. Тя бе свикнала да вижда овладени страсти в очите на Саймън, но сега забеляза само подигравка. Бързо се мушна в леглото и вдигна завивката до брадичката си, напрегнато очаквайки той да я докосне. Беше убедена, че когато го направи, ще се успокои.
Саймън не се помръдна. Той сви ръце зад главата си и я загледа с ирония.
— Е, мадам? Как смятате да ме възнаградите със своите страсти под юргана?
Емили премига.
— Чакаш да… направя нещо?
— Чакам да видя какво си научила като съпруга.
— О!
Емили се обърка. Той иска да го любя, помисли си тя. Тази идея я заинтригува. Тя можеше да го научи как да удовлетвори сърцето си, можеше да му се отдаде, да се научи да го чувства, да му покаже колко го обича.
Емили се обърна настрана, с лице към Саймън. Протегна ръка и докосна рамото му. Той не помръдна. Тя се доближи по-близо и целуна едното от малките му мъжки зърна на гърдите. Саймън въздъхна дълбоко.
— Изглежда бързо се учите, съпруго — измърмори той.
Емили не обърна внимание на нежното връхче на езика му.
— Харесва ми да те докосвам, Саймън. Ти си толкова твърд, гладък и силен, сякаш някой от тези прекрасни скъпоценни дракони оживява.
— Не се ли страхуваш, че ще те накъсам на парченца?
Тя се усмихна леко, наведе глава и докосна с език гърдите му.
— Няма да го сториш.
— Ти си твърде уверена в своята сила, нали? Даже прекалено уверена.
— Тук не става въпрос за сила, Саймън. Става въпрос за любов.
Тя стана по-смела и започна да го гали нежно и бавно. Почувства напрежението в мускулите на бедрата му и усети, че той се напряга, за да запази самообладание.
— Отпуснете се, милорд — Емили бавно стисна стегнатите му мускули. — Много сте напрегнат. Предполагам, че това е в резултат на вашите усилия да помогнете на брат ми.
— Смяташ, че съм напрегнат?
— Да, и то много. Ще се опитам да ви успокоя. — Емили отхвърли завивката и се долепи до Саймън. Като пренебрегна възбудения му член, тя започна нежно да разтрива дългите мускули по бедрата му.
— Какво, по дяволите, правиш? — попита Саймън и я погледна през полуотворените си клепачи.
— Виждала съм баща ми да прави същото на своите коне след дълга и уморителна езда. Казваше че това ги предпазва от контузии.
Емили продължи ритмично да го разтрива като бавно слезе чак до глезена на левия му крак. Когато свърши, тя се преобърна и се зае с десния крак. Краищата на нощницата й се омотаха около тръпнещия член на Саймън. Цялото му тяло се обтегна.
— По дяволите — измърмори той.
— Добре ли сте, милорд? — Емили спря и го погледна.
— Сигурен съм, че съм напрегнат на някои места.