Емили се усмихна окуражаващо.
— Скоро ще се успокоите, милорд. — Тя продължи с десния му крак и после го потупа нежно. — Обърни се, ако обичаш.
Той се поколеба, загледан в нея. Очите му бяха грейнали и горящи от възбуда.
— Да се обърна?
— Да, за да се справя с мускулите на гърба ти. Не си ли забелязал как се втвърдяват рамената, когато нервите са опънати?
Саймън неохотно се обърна по корем и се намести по-удобно.
Емили започна да работи по широките му рамене. Положението, което бе заела, й се струваше неудобно, защото не й позволяваше да натиска с повече сила; затова се приближи по-плътно. Когато и новото положение не даде резултат, тя вдигна смело краищата на полата си и се качи върху него.
— Престани да се въртиш — обади се Саймън от възглавницата.
— Да, милорд.
Тя пое дълбоко въздух, наведе се напред и започна да масажира раменете му. Това наистина е много стимулиращо за такова страстно създание като мен, помисли си тя. Чувстваше здравите бедра на Саймън между колената си и усещането бе сякаш язди расов жребец. Или по-точно дракон.
— Емили, смееш ли се?
— Не, милорд.
Тя започна да го разтрива по-бързо. Изминаха няколко минути, а от възглавницата не се чуваше нито звук.
— По-спокоен ли се чувствате, милорд? — попита накрая Емили.
— Не.
Емили се смая.
— Сигурен ли сте?
— Напълно. Можеш да слезеш.
— Извинете?
— Чу ме добре. — Саймън се обърна и се просна бързо по гръб.
— Саймън?
Той се отпусна на възглавницата и протегна ръка към нея.
— Ела тук, фейо — измърмори той, като я при дърпа, за да го яхне още веднъж. Вдигна краищата на нощницата над бедрата й. — Ако искаш да ме яздиш, трябва да го правиш както трябва.
— Саймън! — изохка тя, когато той я притисна и промуши члена си между бедрата й. После ги сграбчи, докато преодолее естествената съпротива на влажния отвор. Тогава влезе целият. Емили изпъшка и обхвана с ръце гърдите му.
— Сега ще ме яздите, мадам. — Пръстите му се свиха около бедрата й. — Давай!
С разтворени от вълнение очи, дишайки тежко и учестено, Емили се подчини и бързо се нагоди към ритъма, наложен от Саймън.
— Да, по-бързо. — Гласът му трепереше, ръцете му се стегнаха. — По дяволите, така е прекрасно, фейо. Дяволски хубаво. Покажи ми колко много ме обичаш. Кажи ми, че ми принадлежиш. Кажи ми го!
— Искам те, Саймън! Чаках те цял живот. Няма друг като теб.
Думите излизаха от устата на Емили на къси, задъхани фрази. Тя изгаряше от желание. Ноктите й се забиха в гърдите на Саймън, оставяйки малки следи по кожата.
— Точно така, скъпа. Отдай ми се — изхлипа той.
— Обичам те — прошепна Емили. — Обичам те с цялото си сърце.
После най-сладкото изживяване я обхвана изцяло.
— Емили, о, Боже, Емили! — Думите на Саймън бяха изпълнени със страст и облекчение. Той я придърпа към гърдите си и обгърна тялото й страстно с ръце. Притисна я плътно към себе си и се отпусна в нея.
Последната ясна мисъл на Емили беше, че се е научила да язди прекрасно дракон и в близко бъдеще трябва да опита пак.
ГЛАВА 16
Часовникът в библиотеката удари единадесет пъти. Саймън се бе изтегнал в креслото и наблюдаваше Емили. Правеше го вече двадесет минути, напълно спокоен, докато навън валеше проливен дъжд.
Да разглежда Емили, не беше неприятно занимание. Тази сутрин тя се бе появила облечена в златистозелена рокля, украсена с волани. По краищата й имаше избродирани няколко красиви дракона. Прекрасните й къдрици бяха прибрани назад и се спускаха на тила като бляскави пламъци.
Тя седеше от другата страна на черното бюро навела глава над лист с имена. Беше ясно, че записваше хората, които щяха да получат покани за първия бал, организиран от нея.
— Няма смисъл да се вглъбяваш толкова много — обади се малко грубо накрая Саймън. — Просто отбележи тези, които искаш да получат покани. Моят секретар ще свърши останалата работа.
Емили го погледна намръщено; зелените й очи се присвиха зад стъклата на очилата.
— Знаеш, че не е просто както избора на инвестиции. Трябва да взема сериозни решения. Не искам да обидя никой, тъй като това ще се отрази изцяло върху теб.
Саймън въздъхна и потъна отново в тих размисъл. Чувстваше се неспокоен, несигурен и виновен.
Вината бе ново и неприятно чувство за него и той се тревожеше много. За подобно нещо нямаше място в ясно начертания му живот. Дори все още не можеше да го осъзнае добре, защото неговият свят се състоеше от прости и ясни цели, като отмъщение, достойнство, дълг.
Погледът му се плъзна по нежните извивки на гърдите на Емили и Саймън разбра, че страстта също трябва да се прибави към неговите идеали. В това нямаше никакво съмнение. Изпаднал бе в странно и неприятно настроение.