— Наистина, Араминта, караш ме да се чувствам като хрътка, готова да се хвърли към господаря си всеки път, когато той пожелае.
— Е, смяташ ли да показваш открито своите предпочитания към съпруга си? Това не е много уместно, скъпа. И ако трябва да бъда съвсем откровена, ти не искаш Блейд да те има за нещо дадено, нали?
— Блейд не взима нищо за дадено — заяви Емили. — Той има пълно разбиране за всичко, което иска да придобие, и ясно съзнание за цената, която трябва да плати.
Араминта се изсмя тихо.
— Виждам, че е безполезно да ти обяснявам за ползата от това да не показваш истинските си чувства към своя съпруг. Е, добре, скъпа, кажи ми как върви подготовката за твоя първи бал. Изпрати ли поканите?
— Вчера. Поканих всички, които бяха в списъка, изготвен от секретаря на Саймън. Убедена съм, че постъпих правилно. Ще бъде ужасна блъсканица.
— Точно както искаш. Повярвай ми, скъпа, че къщата ще се напълни само за половин час.
Емили се намръщи.
— Така искаше Саймън, но аз все още смятам че ще бъде неудобно.
— Тук не става въпрос за удобство, а за това да заздравиш своите позиции в обществото като стопанка на този дом.
— Да, знам. Не трябва да затруднявам Саймън по никакъв начин — рече сериозно Емили. — Повярвай ми, Араминта, знам колко е важно това събиране за него. Като съпруга на Блейд мое задължение е да доведа нещата до успешен завършек. Всички ще гледат каква жена има графът на Блейд и съм решена да не допусна Саймън да бъде унизен по никакъв начин.
— Не мисля, че разбираш правилно нещата Емили — каза замислено Араминта. — Това е твоят дебют като домакиня. Това е твой бал.
— Но всичко, което правя, ще се отрази на Саймън — заключи решително Емили. — Сбирката трябва да бъде изрядна във всяко едно отношение. Мислих с часове за всичко и, ако искаш да знаеш истината, много се изморих.
Араминта кимна с глава към една дама, която се приближаваше към тях в двуместно кафяво ландо.
— Усмихни се — заповяда тя на Емили. — Това е лейди Пенингтън. Ще те представя.
Докато Араминта я представяше, Емили приветливо се усмихна на елегантно облечената жена на средна възраст. Лейди Пенингтън кимна хладно и погледна настрани. После потегли бързо по пътеката.
Емили бе силно изненадана и объркана.
— По дяволите!
Араминта сви вежди и попита:
— Какво има, Емили?
— Нали каза, че това е лейди Пенингтън — прошепна Емили.
— И какво от това?
— Тя е една от поканените, но явно не ме харесва. Какво ще стане, ако не дойде? Саймън ще е бесен. Той ми заяви ясно, че желае Пенингтънови и Конънбърови да присъстват. Какво да правя, Араминта?
— Абсолютно нищо. Можеш да бъдеш напълно сигурна, че те, както и останалите поканени, ще дойдат всичките до един.
Емили хвърли учуден поглед към своята придружителка.
— Откъде ти и Саймън сте толкова сигурни?
— Саймън не ти е казвал нищо за Пенингтън и Конънбъри, нали?
Емили добре си спомни колко студено беше лицето на Саймън, когато той я предупреди, че Конънбъри и Пенингтън трябва да присъстват на бала.
— Араминта, трябва ли да знам нещо за тези хора?
— Не е моя работа да казвам — рече замислено Араминта, — но съм сигурна, че трябва да го направя. В твой личен интерес е да го знаеш, а съм сигурна, че и Саймън не би възразил. Макар че той много обича да пази за себе си своите тайни.
— Араминта, кажи направо за какво става въпрос!
— Бащите на Норфкот, Конънбъри и Пенингтън бяха близки приятели и делови сътрудници на бащата на Саймън.
— Да?
— Саймън бе само на дванадесет години, когато баща му се застреля, но той знаеше, че Норфкот, Пенингтън и Конънбъри заедно с баща му са направили обща инвестиция в една търговска компания за Южните морета. Това чул случайно в разговор на своите родители. Преди да се застреля графът бе оставил на Саймън една бележка, в която му обясняваше, че след като изплати дълговете му от хазарта, единственият източник на доходи за тях ще бъде тази компания.
— О, скъпа — каза Емили, като започваше да се досеща какво се е случило.
— Саймън седна и написа писма до тези трима мъже, като ги молеше да отпуснат заем на него и на майка му, който ще бъде върнат от печалбата, от бащиния му дял.
— И те отказали?
— Дори не си направили труда да му отговорят. Вместо това решили да продадат дела на баща му на друг инвеститор. Саймън и майка му бяха напълно отстранени от дялово участие и не получиха дори и петак.
— По дяволите.
— Както виждаш, Пенингтън, Конънбъри и Норфкот не са извършили нищо незаконно. Чисто и просто бизнес. Но Саймън и майка му изгубиха последния си източник на доходи.