— Наистина ли? — тя отпи една глътка от чая си.
— Да, наистина. Голям картоиграч е баща ви.
— Да — отвърна Емили и се помоли наум някои да смени темата на този разговор.
— Напоследък изглежда сломен — рече Крофтън. — Очакваше се да гори от радост за чудесния брак на дъщеря си.
— Знаете какви са бащите — каза с отчаяние Емили. — Аз бях единствената му дъщеря.
— Предполагам, че сте били изключително важна за него — промърмори Крофтън. — Дори бих казал — жизнено важна.
Емили погледна към Ашбрук с надежда и се усмихна.
— Чели ли сте последната творба на мисис Фордис, милорд?
— Мисис Фордис е глупава и старомодна жена, която страда силно от липсата на ум и талант — произнесе Ашбрук с голямо отегчение.
Емили прехапа устни.
— Много ми хареса последният й роман, странен и вълнуващ…
Малката групичка се изсмя при тази проява на селски вкус и започна да обсъжда последните работи на Байрон. Емили хвърли един поглед към часовника и й се прииска да е време за тръгване. Тя се вслуша в бърборенето на хората и разбра, че говорят за нея. Реши, че литературният кръжок в Литъл Дипингтън бе много по-приятно място от тази привидно интелектуална сбирка.
Тя започна да съчинява наум нови строфи от „Мистериозната дама“. Така постъпваше всеки път, когато се чувстваше нещастна и отегчена. Реши, че трябва да вмъкне и един дух. Поемата се нуждаеше от повече мелодраматичност. Може би героинята трябваше да се срещне с видението в някоя изоставена крепост. Не трябваше да забрави да каже на Ашбрук, че възнамерява да прибави и дух. Беше сложила ръкописа в дамската си чантичка, но се чудеше дали да му го предаде толкова рано. Може би трябваше да изчака, докато прибави и духа.
В това време разговорът в стаята се насочи в друга посока.
— Ако говорим за инвестиции — рече едно надуто конте, — искам да ви кажа за един нов проект, над който работя в момента — акционерно дружество за построяване на канал в Хемпшир.
Емили с неохота се вслуша в разговора, вдигна очилата си и се вгледа в мъжа.
— Да не би да говорите за проекта „Кингсли ченъл“, сър?
Джентълменът веднага обърна очи към нея.
— Да. Моят делови секретар наскоро ме уведоми за него.
— Ако бях на ваше място, не бих се занимавала с това начинание, сър. Имам сведения за човека който стои зад този нов проект — каза Емили. — Цялата му предишна дейност е поредица от провали и неуспехи.
Мъжът съсредоточи цялото си внимание върху Емили.
— Така ли, лейди Блейд? Искам да чуя повече за този проект, в който възнамерявам да вложа много пари.
— Ако искате да инвестирате в канала — рече Емили, — предполагам, че първо сте инвестирали във въгледобива или в грънчарството. Стигнах до извода, че от канала се интересуват хора, които имат нужда от него; тези, които имат стока за реализиране на пазара. Но всяко начинание трябва да се анализира много внимателно.
След това изказване вниманието на всички мъже се насочи към Емили, а жените се отдръпнаха. Тя бе силно изненадана от развоя на нещата, все пак бе дошла тук, за да участва в литературни обсъждания. Емили спокойно навлезе в свои води тъй като бе продължила деловата си дейност и в Лондон. Нали дамите от кръжока в Литъл Диминтън зависеха от нея.
Един мъж, който досега стоеше настрана от общата скука, се обърна към нея.
— Бихте ли споменали някой добър проект?
— Разбира се — каза бавно Емили. — Имам няколко кореспонденти в провинцията и двама от тях ми препоръчаха един нов канал. Трябва да призная, че някога не обръщах достатъчно внимание на финансовите въпроси, но от известно време те ме интересуват много. Имах значителни успехи с една група инвеститори.
Разговорите за литература замряха напълно. Емили бе обсипана с въпроси за инвестиционни проекти, а това бе позната територия, макар и не толкова вълнуваща. Но тъй като искаше да направи добро впечатление, тя се концентрира изцяло върху отговорите.
Измина час и половина, преди да може да хвърли поглед към часовника. Когато най-накрая видя колко е часът, реши, че е време за тръгване.
— Надявам се, че ще ме извините — каза тя на домакинята, като се изправи на крака и взе дамската си чантичка. — Трябва да тръгвам. Благодаря ви много за поканата.
— Ще съм щастлива, ако уважите нашата малка група и следващата седмица — каза лейди Търнбди, като отправи един многозначителен поглед към очарованите мъжки лица. — Предполагам, ще ни дадете повече информация за инвестиционните проекти.