— Да, елате следващата седмица — насърчи я един джентълмен.
— Ще се радвам много, ако мога да чуя вашето мнение за зърнената реколта — обади се друг.
— Благодаря — каза Емили, като се отправи към вратата. През ума й мина мисълта, че ще е по-добре другата седмица да е заета за да не присъства на сбирката. — Ако ме извините…
— Ще ви изправя до каретата — каза изискано Ашбрук.
Емили го погледна изненадана.
— О, благодаря.
Навън на стълбището тя с напрежение очакваше Ашбрук да я запита дали е донесла ръкописа си. Не можеше да му се довери, ако не я попиташе.
— Радвам се, че дойде днес — рече Ашбрук, до като златисточерната карета на Блейд се приближаваше. — Надявам се да си доволна. Мисля, че едва ще дочакам момента, когато ще се видим отново. Ще присъстваш ли утре вечер на сбирката у Олмстед?
— Да, уверена съм.
Емили стисна чантата си и се замисли дали да не спомене случайно за ръкописа. Може да импровизира нещо за Уайтънстън, издателя на Ашбрук Умът й работеше напрегнато, за да измисли нещо подходящо.
— Намери ли време да работиш по твоята епична поема? — попита Ашбрук, когато каретата спря пред стълбите.
Емили въздъхна с облекчение — въпреки всичко, не беше я забравил.
— Да, да, работих. Случи се така, че сега е у мен.
— Нима? — Ашбрук се усмихна. — Ще мога ли да я видя и тогава да ти кажа дали става за публикуване?
— О, Ричард, много мило от твоя страна. Страхувах се, че си забравил, и не исках да ти досаждам. — Емили отвори чантата си и извади безценния си ръкопис. — Междувременно реших твърдо да вмъкна и един дух — каза тя, като му подавани свитъка с разтреперани пръсти. — Имай го предвид когато четеш.
— Разбира се — каза той, като го пое и се усмихна чаровно. — Ще ми обещаеш ли утре вечер да запазиш един танц за мен?
— Да, разбира се — отвърна радостно Емили. В това време Хари отвори вратата и й помогна да се качи в каретата. — Благодаря, Ричард. И моля те, бъди искрен в оценката си за моята работа.
Вратата на каретата се затвори и Емили тръгна, преди Ашбрук да може да й отговори каквото и да е.
Няколко минути по-късно бяха пред дома на Блейд. Емили слезе бързо и се втурна по стълбите към своята спалня. Когато минаваше пред затворената врата на старата и неизползвана детска стая, тя чу странен трясък, последван от силен вик, който я закова на място.
— Какво става?
Емили отвори вратата и погледна вътре. Беше силно изненадана да види Саймън и близнаците, голи до кръста. Чарлз току-що ставаше от пода. Саймън стоеше над него, а Девлин гледаше съсредоточено.
— Не удряш с юмрук — каза строго Саймън. — Оставяш човекът да се приближи до теб и тогава се обръщаш леко надясно. Той ще те последва инстинктивно и ще загуби равновесие. Равновесието е всичко. Разбра ли ме?
— Надявам се. — Чарлз разтри голото си рамо. — Нека се опитам още веднъж.
— Какво става тук? — попита още веднъж Емили, очарована от гледката.
Тримата мъже се обърнаха към нея, а по лицата им се четеше недоволство.
— Емили? — извика Чарлз.
С ужасени физиономии близнаците се хвърлиха към стола, където бяха ризите им.
— По дяволите, Емили — каза ядосано Саймън — Тук не е място за жени. Излез веднага и затвори вратата след себе си.
— Да не би да учите някаква странна форма на бокс, Саймън? Да не е нещо, което си научил на Изток? Ще се радвам, ако мога да погледам. Даже бих могла да взема няколко урока. — Емили го поглед на изпълнена с надежда.
— Напуснете веднага тази стая, мадам. И затворете вратата след себе си — натърти Саймън.
Емили хвърли един поглед към намръщените лица на братята си и разбра, че и те са непоколебими.
— Е, добре тогава. Но да знаете, че и тримата сте нисши духом създания.
После се обърна и затвори вратата след себе си.
ГЛАВА 17
— Кажете ми какво правехте в детската стая с Чарлз и Девлин, милорд — обади се Емили от другия край на масата по време на вечерята. — Страшно съм любопитна.
— Любопитството не е от възхитителните женски черти — каза Саймън, като си взе от екзотичната индийска подправка, която Джордж постави пред него.
— Едва ли можехте да очаквате, че няма да обърна внимание на силните шумове, които идваха от детската стая — засмя се отново Емили.
Саймън разбра, че тя нарочно се опитва да го подразни. Освен това бе сигурен, че Джордж и Грийвз, застанали край масата, за да им прислужват, се вслушват внимателно във всяка дума.
— За в бъдеще, скъпа, преди да влезеш в стая, откъдето се чуват шумове, чукай на вратата.
— Да, разбира се — съгласи се Емили. — Искам да кажа, че човек не знае какво ще види, когато отвори вратата на стаята, откъдето идват шумове, нали? Може да е всичко, може нищо. Може даже да са трима мъже без ризи или нещо такова например.