Саймън хвърли един строг поглед към нея.
— Достатъчно по този въпрос, мадам.
В отговор последва неудържим смях.
— Отказвам да сложа край на разговора, докато не науча какво сте правили. Да не би да тренирахте някаква бойна техника?
— Да — предаде се Саймън. — Не знам точно как се получи, но твоите братя успяха да ме уговорят да им направя малка демонстрация. Научих тези неща, докато живях на Изток.
— Ще ме научиш ли и мен?
Саймън бе напълно смаян от предложението. Чаровната ексцентричност на Емили беше забавна, но понякога отиваше твърде далеч.
— Най-вероятно — не. Тази работа не е нещо, което подхожда за жена, и определено не е това, на което един мъж учи жена си.
— Хм. Не смятам, че идеята ми е лоша — рече смело Емили. — въпреки всичко улиците на Лондон не са съвсем сигурни, а да не говорим за парка „Воксхол“. Човек не знае кога ще срещне страшен и опасен престъпник на някоя тъмна пътечка и ще бъде принуден да се пази от съдба, по-лоша от смъртта.
— Достатъчно, мадам.
Джордж, който сервираше на вечеря, изведнъж се закашля и изхвръкна от стаята. Отвън кашлицата му премина в бурен смях. Икономът Грийвз силно пребледня.
Саймън погледна към Емили.
— Опасностите по улиците са само една от причините, поради които не трябва да ходите сама из града, скъпа. А сега по друг въпрос — леля ми ми съобщи, че е получила покана за вас от Алмак.
— Да, тя ми спомена — рече разсеяно Емили, докато опитваше от кърито. — Саймън, нямам никакво желание да ходя у Алмак. Силест ми каза, че сбирките там били ужасно скучни. Ходят само тези, които си търсят съпруг, а аз нямам такава нужда, нали?
— Не, но едно появяване у Алмак няма да ти навреди — каза твърдо Саймън. Това ще бъде още един брилянт в короната на нейния престиж в обществото, помисли си той. — Сигурен съм, че трябва да присъстваш там в сряда вечерта.
— Никак не ми се иска. Саймън, твоят готвач прави забележителни ястия. Да не си го намерил на Изток?
— Смоук е с мен от няколко години.
— Защо се нарича Смоук? Защото прегаря яденето ли?
— Не. Защото е син от извънбрачна връзка между островитянка и британски моряк. Никой не го е искал, когато се родил, и той е оцелял, защото се е научил да се движи и да действа като дим, винаги присъства, но никога не се забелязва.
Изключително полезен талант, особено ако живее от задигането на чужди кесии из мръсните пристанища, помисли си Саймън.
— Как се срещна с него?
— Мисля, че се опитваше да ме обере — измърмори Саймън.
Емили се засмя възхитено.
— А какво те накара да го направиш готвач?
— Той е много щастлив, когато сам приготвя храната, която е обичал на Изток. Когато е в кухнята, не съм принуден да ям обичайните английски ястия от жилаво овнешко, мазни салами и тежки пудинги.
— Забелязах, че ядем твърде много юфка и ориз — рече Емили. — Трябва да призная, че ми харесва. Прекрасните блюда стимулират сетивата.
Саймън я погледна нетърпеливо и разбра, че тя се опитва да смени темата на разговора.
— Ще отидеш у Алмак, скъпа — каза спокойно той.
— Трябва ли? — Тя изглеждаше напълно разконцентрирана. — Ще поговоря с лейди Мериуедър. Тя е истински извор на мъдрост за това, как да се държиш в обществото, нали? Саймън, мислех да създам свой литературен кръжок. Днес следобед присъствах на един и трябва да призная, че съм твърде разочарована. Ние почти не говорихме за литература. Всички искаха да обсъждат въпроси, свързани с инвестиции.
Този коментар привлече вниманието на Саймън.
— Наистина ли? — Той отхапа един залък и се загледа в жена си. — Кои присъстваха?
— Състоя се в къщата на лейди Търнбди — от върна живо Емили. — Имаше доста хора, но забрави имената на някои от тях… — после изведнъж си спомни: — Имаше един мъж на име Крофтън. Спомням си го, защото не му обърнаха много внимание.
Ако Крофтън е бил там, Ашбрук не е бил някъде по-далеч, помисли си Саймън.
— Мисля, че съм се срещал с него на улицата пред клуба му. Аз също не бях впечатлен от него. Спомняш ли си още някой от присъстващите у лейди Търнбди?
— Е… — Емили го стрелна изпитателно с очи и продължи: — Още един-двама, но, както ти казах, но си спомням имената им.
Значи Ашбрук наистина е присъствал и Емили се опитва да скрие това, реши Саймън.
Изведнъж той стана студен и гневен и с поглед отправи Грийвз извън стаята. Изчака, докато останат сами с жена си, която похапваше с удоволствие от храната.