— Искам да знам всичко, което се е случило днес у лейди Търнбди, Емили.
— Има още нещо, милорд — каза сериозно тя, но предпочитам да ви го кажа, когато съм напълно сигурна, че всичко е наред.
— За какво точно говорите, мадам? — Саймън се вгледа в нея разстроен и ядосан.
По дяволите, помисли си той. Да не би да планира за втори път бягство с Ашбрук? Той няма да позволи подобно нещо! Ревността се разгаряше в него.
— Това е тайна, милорд.
— Искам да знам.
— Ако ви кажа, то няма да бъде повече тайна, милорд — подчерта сериозно Емили.
— Сега си омъжена жена, Емили. Не можеш да имаш тайни от своя съпруг.
— Проблемът е в това, че за мен ще бъде ужасно тежко, ако замисленото няма сполучлив край.
Саймън, който бе взел своята чаша с вино, я остави на масата.
— Трябва да ми разкажете всичко. Страхувам се, че трябва да зная, мадам.
Емили въздъхна дълбоко и го погледна изпитателно.
— Ще ми дадете ли честна дума, че няма да кажете на никого?
— Нямам намерение да разпространявам слухове за собствената си жена.
Емили се отпусна, очите й светнаха и тя внезапно започна да се забавлява с вълнението, което бе крила у себе си цял следобед.
— Дори не съм предполагала. Е, милорд, тайната е, че Ашбрук обеща да прочете моята епична поема и да ми каже дали е достатъчно добра, за да бъде представена на неговия издател Уайтънстън. Толкова съм притеснена и развълнувана, че едва сдържам нервите си.
Саймън се почувства нерешителен пред очакващия поглед на Емили. Разбира се, тя не подготвяше бягство с Ашбрук. Трябваше да е полудял, за да си го помисли. Познаваше я много добре. Емили бе безнадеждно влюбена в своя съпруг дракон. Но реакцията му пред тази евентуална заплаха показваше колко силно влияние има тя върху самообладанието му. Саймън се намръщи.
Сега пред него изникваше друг проблем. Емили вероятно не планираше да бъде прелъстена от поета, но Саймън не се съмняваше, че целите на Ашбрук са такива. Емили бързо събираше овации, а Ашбрук винаги се е смятал за привлекателен. Да установи връзка с чаровната, ексцентрична графиня на Блейд, без съмнение е едно интересно предизвикателство за всеки поет. Вероятно си мисли какво точно е пропуснал преди пет години, когато Емили го е ударила със саксията по главата.
Ашбрук, негоднико, веднага си се досетил, че най-сигурният начин да привлечеш вниманието й, е да се заинтересуваш от нейните стихове, помисли си Саймън. Той реши, че ще трябва да навести поета. Вече не се притесняваше, че Емили ще избяга.
Но дори когато си каза, че е излишно да се тревожи, бе принуден да признае колко важна бе станала тя за него. Не искаше да признае тази неприятна мисъл, когато Емили заговори отново:
— Е, Саймън, не е ли това най-прекрасната възможност за мен?
Устните му се свиха пред изпълнените й е надежда и вълнение любвеобилни очи.
— Да, наистина, най-интересният развой, скъпа.
Емили кимна със задоволство.
— Сега разбираш защо не исках никой да знае, докато Ричард не си каже мнението. Ще бъде твърде унизително, ако реши, че „Мистериозната дама“ не става за публикуване. Забелязах, че в обществото предпочитат недостойните клюки.
— Напълно си права да пазиш нещата в тайна — измърмори Саймън. — И смятам, че идеята ти да създадеш свой собствен литературен кръжок, вместо да ходиш у лейди Търнбди, е прекрасна. Нейната сбирка е просто повод тълпата да се събере и да обсъди последните клюки. А, както си забелязала, тук в града клюките са твърде жестоки.
— Да, до това заключение стигнах. — Емили продължи да похапва. — Ще си направя свой кръжок колкото може по-скоро. Ще поканя Силест, майка й и, разбира се, лейди Мериуедър. Има още две-три дами, с които се запознах напоследък и които проявяват сериозен интерес към литературата. Надявам се да дойдат.
— Трябва да ми дадеш списъка на тези, които смяташ да поканиш — каза Саймън.
Емили го погледна бързо и с тревога в очите.
— Не, милорд. Не мога да го направя.
Той трепна от неочакваната съпротива.
— Мога ли да попитам защо?
Тя насочи обвинително вилицата си към него.
— Защото най-после разбрах от леля ви как се справяте с тези неща, милорд. Вие очевидно сте свикнали да заплашвате хората да правят това, което искате от тях. Ще бъда напълно откровена — няма да допусна никой от списъка, който ще изготвя, да бъде принуден да посещава моя кръжок.
В първия миг Саймън се ядоса, но после се развесели.
— Много добре, Емили. Покани когото искаш, няма да ти се меся.
Тя го погледна подозрително и отвърна:
— Твърдо съм решила да стане така, милорд.
— Да, виждам това. Не се тревожи, Емили. Няма да заплашвам твоите гости.