— Чудесно! — усмихна се тя и се отпусна с облекчение. — Тогава ще се захвана веднага.
— Не забравяй, че трябва да се подготвиш и за първия си бал.
Изражението на Емили изведнъж стана тревожно.
— Работя много сериозно по въпроса, милорд Заклевам се, че правя всичко възможно, за да докарам нещата до добър край. Макар все още да не зная как ще поберем всички тези хора у дома.
Саймън срещна случайно Ашбрук в един от клубовете на „Сейнт Джеймз“. Поетът се бе разположил в едно кресло близо до камината. В ръката си държеше бутилка вино и явно си почиваше след играта на карти.
— Е, Ашбрук, каква навременна среща. — Саймън седна на срещуположния стол, взе бутилката и си наля една чаша червено вино. — Търся ви от един час. Къде е вашият приятел Крофтън?
— Ще го видя по-късно. — Ашбрук небрежно, с една ръка отвори кутията за енфие. Без съмнение това бе практикувано доста дълго. — Планирали сме весела разходка из някои от най-интригуващите локали.
— Значи не е тук. — Саймън отпи от виното, което му се видя твърде сладко на вкус. — Толкова по-добре. Исках да говоря с вас насаме.
Ашбрук сви пръсти около чашата.
— Не виждам защо. Подчиних се на нашето малко споразумение. Не съм казал нито дума за скандала в миналото на Емили.
Саймън се усмихна застрашително.
— Нямам представа за какво говорите. Няма скандал в миналото на моята съпруга. За какво намеквате?
— Мили Боже, не, нищо не намеквам. — Ашбрук погълна виното от чашата си на един дъх. — Какво, по дяволите, искате от мен, Блейд?
— Държите нещо, което, знам, че принадлежи на жена ми. Искам да го върнете незабавно.
В първия момент Ашбрук не разбра за какво става въпрос, но после се отпусна.
— Обсъждаме епичната й поема?
— Обсъждаме? — Саймън се усмихна, но не на шега. — Ашбрук, не си играйте с мен. И двамата знаем защо сте й предложили да прочетете поемата. Въпреки всичко не можахте да превъзмогнете изкушението да я прелъстите, нали? Без съмнение сега тя изглежда много по-интересна, отколкото преди пет години. Всеки става по-силен при вида на наивността и невинността. И мислехте да я омаете, като оцените писанията й.
Ашбрук повдигна вежди.
— Говорите така, сякаш сте добре запознат с този метод. Така ли я накарахте да се омъжи за вас, Блейд? Като правехте комплименти за поезията й, вместо за очите й?
— Как съм я накарал да се омъжи за мен не е ваша работа. Всичко, което искам, е да помните, че тя е моя жена. Предупреждавам ви, че ако се опитате да я подмамите в леглото си, цялата ви цветуща кариера като автор ще пропадне.
— С дуел ли ме заплашвате, Блейд?
— Само ако стане напълно необходимо. Предпочитам по-изтънчените способи на преследване. Във вашия случай най-вероятно е да извикам издателя ви Уайтънстън и да го убедя, че ви липсва талант.
Ашбрук застина в недоумение.
— Ще му платите, за да не ме издава?
— Ще направя така, че всеки един уважаваш себе си издател и разпространител на книги да престане да се занимава с вас. Ясен ли съм, сър?
Ашбрук застина и мълчаливо се облегна в креслото си. Първоначалният шок избледняваше и отстъпваше място на неохотно възхищение.
— Вие сте невероятен, Блейд. Чувал съм всякакви клюки за това, че постигате всичко, което искате, но, признавам — много не им вярвах. Дълбоко съм впечатлен.
— Не е необходимо да сте впечатлен. Единственото важно нещо в случая е да не се опитвате да подмамвате жена ми, като се занимавате с публикуването на нейната поема.
— Не мисля, че работата й е достатъчно добра, за да бъде отпечатана — отвърна остро Ашбрук.
— Отдавна съм стигнал до заключението, че талантът на моята съпруга е извън сферата на литературата. Не ме интересува дали тя се забавлява с поезия, или с нещо подобно. Но няма да позволя на никого да се възползва от литературните й увлечения, за да привлече вниманието й.
— Мислите, че тя може да бъде подлъгана да се отдели от вас толкова лесно? — Устните на Ашбрук се свиха в подигравателна усмивка.
— Жена ми е неспособна на изневяра. — Саймън допи виното си. — Това просто не е в характера й. Но може да бъде наранена от хора, които са й дали някакво обещание, без да възнамеряват да го изпълнят.
— Вие не смятате, че аз наистина съм имал намерение да прочета „Мистериозната дама“?
Саймън се изправи на крака.
— Не. Не съм го вярвал нито за миг. Очаквам ръкописът да бъде върнат утре сутринта.
— По дяволите, Блейд! Съвземете се! Как очаквате да обясня всичко това на Емили?
— Кажете й, че ви е невъзможно да й дадете обективна оценка — предложи Саймън. — Още повече това е самата истина. Как е възможно един човек да даде точна оценка на чужд ръкопис, когато знае, че собствената му кариера едва се крепи?