Въпреки хаоса, който цареше в стаята, Лоти лесно намери малкото кожено сандъче. С решителни движения извади хартия, перо и шишенце с мастило. Стъкна отново огъня, запали нови свещи и с мъркащия котарак Кратунчо на коленете си седна до бюрото от розово дърво в ъгъла.
Загриза известно време перото и написа отгоре на листа: ЖЕНАТА НА ГОСПОДАРЯ НА СМЪРТТА от Карлота Ан Фърли, като украси името си със завъртулки. След като размисли малко, задраска всичко и написа отдолу ЖЕНАТА НА ГОСПОДАРЯ НА СМЪРТТА от лейди Оукли. Тъй като мъжът й не можеше да й предложи нищо друго освен името си, тя щеше да извлече полза от него. Всеки издател в Лондон ще си оближе всичките десет пръста за този ръкопис. А скоро дори и мис Търлигър няма да се съмнява в таланта й. Без да губи време и като потисна всички лоши мисли, Лоти взе един празен лист. Не й струваше никакво усилие да си представи лицето на Хейдън и изпълнените му със страст очи в момента, когато я поведе към вратата. Перото й се плъзна по листа и тя написа:
Никога няма да забравя онзи месец, когато за първи път видях мъжа, който искаше да ме унищожи. Лицето му беше колкото ужасно, толкова и прекрасно, а в мрачната му красота се отразяваше черната му душа…
10
Ако той беше господарят на ада, сега аз бях господарката…
На следващата сутрин Лоти реши, че след като съпругът й се нуждае от гувернантка, ще я получи. Като се отказа от дрехите от блестяща розова коприна и тъмносиньо кадифе, които така обичаше, тя извади от една от раклите сребристосива сутрешна рокля. Откъсна раираните копринени шлейфове от гърба и отстрани розичките, които украсяваха полите, така че се получи дреха, сива и безутешна като небето зад прозореца й.
Лоти изчетка къдравата си коса и я прибра в болезнено стегнат кок. Нито една къдрица не се подаваше от него. Огледа се в голямото огледало на стената и стисна устни в строга линия. Липсваха само телените очила и мазната брадавица върху брадичката, за да заприлича съвсем на мис Търлигър. Изглеждаше и по-стара — най-малко на двадесет и четири години.
Докато чакаше времето за закуска, започна да изследва сандъците и раклите. Навярно няма да се чувства толкова самотна, ако се обгради с познати неща. Беше изпразнила само две ракли, а всички чекмеджета и рафтове на ореховия гардероб в ъгъла вече бяха препълнени. Обзе я едно забележително чувство. Въпреки че беше чела в множеството романи на ужасите и дори сама един или два пъти беше писала за това, никога наистина не беше го преживяла. Дори косъмчетата по врата й настръхнаха.
Чорапите, които държеше, се изплъзнаха от ръцете й, когато Лоти бавно се обърна и се попита дали пред нея не стои духът на първата жена на Хейдън.
Но косата, която падаше върху лицето и мръсното петно върху носа придаваха напълно земен вид на съществото, надничащо от ъгъла. Тъй като усети, че посетителката й ще избяга при първото й движение, Лоти отново насочи вниманието си към раклата.
— Добро утро, Алегра — каза тя с хладна вежливост. — Не искаш ли да влезеш?
С крайчеца на окото си видя как момичето с развързани връзки на обувките плахо пристъпи в стаята. Лоти беше благодарна, че бе довършила първата глава на романа си малко преди зазоряване и бе го скрила на сигурно място.
След един дълъг момент на неловка тишина Алегра попита внезапно:
— Обичате ли баща ми?
Лоти на можеше да каже защо се замисли. Всъщност тя едва познаваше бащата на момичето. Докато търсеше подходящия отговор, Алегра тропна по пода с върха на ботушите си.
— Няма да ви се сърдя, ако не го обичате. Той е непоносим.
И когато Лоти се чудеше дали отговорът да бъде положителен или отрицателен, Мирабела избра точно този момент и изскочи като една дебела мишка изпод кревата. С демонична радост тя се хвърли върху връзките Алегрините обувки.
Всъщност Лоти очакваше Алегра да се наведе и да погали котенцето и да му се порадва, както биха направили всички останали малки момичета, но тя гледаше незаинтересовано предмета, който Лоти извади от раклата.
Лоти вдигна очуканата кукла и нежна усмивка озари лицето й.
— Сестра ми я донесе от първото си пътуване до Лондон, когато бях на същата възраст като тебе. Лора мислеше, че прилича на мен. Можеш ли да си представиш, че тази клета парцаливка тук беше някога точно толкова хубава, колкото и куклата, която баща ти ти подари.
Личеше, че куклата някога е имала руси къдрици. Те бяха събрани в очарователен кок, но Лоти беше унищожила голяма част от тях, когато реши да ги накъдри с машата. Нарисуваните в розово бузи бяха избелели, рюшовете на фустата разкъсани и мръсни, а малкият чип нос беше отчупен. През едното око минаваше черна копринена превръзка.