— След като загуби едното си око при трагичен инцидент със стрелба с лък, брат ми и аз започнахме да играем на пирати с нея — обясни Лоти. — Закачахме я на тавана на плевнята — от това е и счупеният връх на носа й.
Алегра замислено гледаше куклата.
— Харесва ми — каза тя. — Мога ли да си поиграя с нея?
Лоти не беше подготвена за такава дръзка молба. Но трудно можеше да се устои на настойчивия детски поглед. Въпреки уверенията на Хейдън, че Алегра изпада в ярост, Лоти имаше чувството, че детето моли за много малко и очаква още по-малко.
Лоти приглади полите на куклата и я подаде на момичето.
— Навярно няма да я повредиш повече от мен.
— Благодаря — и без да каже нито дума повече, Алегра гушна куклата и излезе от стаята.
Лоти се появи на закуска и установи, че Хейдън я чака. Той седеше начело на махагонова маса с такива впечатляващи размери, че върху гладката й повърхност можеше да удобно се играе крикет. В Девънбрук Хаус също имаше такава маса, но когато семейството се хранеше само, Стърлинг настояваше всички да седят в единия й край, за да си правят компания и да разговарят. Когато лакеят отведе Лоти към единствения стол в противоположния край на масата, тя си направи заключението, че Хейдън не се интересува от нито едно от двете неща.
Все пак според етикета той стана, когато тя влезе в салона.
— Добро утро, милорд — каза тя студено и седна.
— Милейди — отговори той и с недостъпна физиономия огледа нейните дрехи без украшения.
Той отново седна и извади часовник от джоба си. Отначало Лоти помисли, че иска да я порицае, че е закъсняла, но после видя, че на масата има още един прибор, поставен точно по средата.
Хейдън още не бе успял да прибере часовника, когато се появи Алегра. Вместо да се влачи безрадостно, момиченцето подскачаше. Беше се приготвила за закуската и бе вдигнала чорапа си и изчистила мръсотията от носа и бузите си. Като мърмореше тихо под нос, придърпа един от тежките столове до своя и постави с такава нежност до себе си предмета, който носеше, сякаш бе немощен старец или с нещо чупливо.
Хейдън гледаше към стола, намръщил чело, без да може да прикрие смайването си.
— Какво, за бога е това, което остави на стола?
— Моята нова кукла. Мама ми я даде. — Алегра се обърна сияеща към Лоти. Слънчевата усмивка промени лицето й.
За миг тя не само беше симпатична, но изглеждаше напротив чудно красива.
Това малко чудовище.
Когато Хейдън премести поглед към Лоти, тя почувства как сърцето й спира да бие.
— Колко великодушно, от страна на мама — рече той с копринен глас. А очите му блестяха пагубно, когато в подигравателен тост вдигна чашата за кафе.
Всъщност беше забележително от страна на Лоти да даде на детето му една употребявана, горещо обичана играчка, докато неговият скъп подарък — лежеше захвърлен и прашасваше в кадифената кутия.
— Това е една от старите ми кукли — побърза да обясни Лоти. — Алегра влезе в стаята ми, когато я разопаковах и веднага я хареса.
Момичето сгъна салфетката като лигавниче и я върза около обточеното с рюшове деколте на своята питомка.
— Мама каза, че куклата изглежда точно като нея, когато е била малка.
Хейдън замислено се вгледа в сплъстените проскубани къдрици, в отчупения нос и в пиратската превръзка на окото. Въпреки всичко, което беше претърпяла, останалото здраво синьо око не бе изгубило смелите си искри, а устата, приличаща на розова пъпка, пазеше дяволитата си усмивка.
— Смятам, че все още има прилика — каза той.
За негово щастие в този момент влезе малката червенокоса прислужница с купа димяща овесена каша в ръце и закри погледа му към Лоти, която го стрелкаше гневно. Закусиха в напрегнато мълчание. Чуваше се само бъбренето на Алегра, когато поднасяше лъжичката към устата на куклата, за да я храни. Лоти на един дъх изпи чашата горещ шоколад и й се стори, че пие стрихнин.
Когато Алегра с удоволствие си довърши кашата, тя изгледа и двамата.
— И така, как се запознахте?
Лоти се задави от парчето херинга, което току-що бе сложила в устата си.
— Мисля, че е редно на този въпрос да отговори мащехата ти. — Хейдън се облегна на стола. Дяволитите пламъчета в очите му говореха, че той е точно толкова заинтересуван от отговора й, колкото и Алегра.
Тя знаеше че не можеше просто да обясни: „Тайно наблюдавах баща ти, той ме хвана и ме взе за куртизанка“. Избърса устни със салфетката, за да печели време.
— Е, може да се каже, че въпреки бързата женитба, знаех много за баща ти, още преди да го бях срещнала.