— Повечето хора изживяват живота си, без да са преживели любов като вашата с Жюстин.
Хейдън вдигна умоляващ поглед към тавана.
— О, боже, опази ме от романтичните измислици на една ученичка. — Ако това беше любов — извика той, — не искам никога да имам нещо общо с това чувство. То разрушава всичко.
— То обаче не е разрушило нито вас, нито дъщеря ви. Най-малкото до този момент.
— Откъде сте сигурна? Нали чухте какво каза Алегра. Тя ме мрази.
Лоти сложи ръце на кръста си.
— И защото ви мрази, изпада в истерия само при споменаването, че ще я пратите в пансион. Навярно това е и причината, поради която се е промъквала в тази стая и е играла на призраци, с плахата надежда, че вие ще влезете в тази стая, а не аз. О, небеса, тя не е виждала друг начин, за да насочи вниманието ви върху себе си, освен да се преоблече в дрехите на починалата си майка.
Дълго време Хейдън я наблюдаваше изумено.
— Това е абсурдно. Когато се опитвам да й подаря нещо, тя го хвърля в лицето ми, както направи с куклата, която поръчах да й направят.
— Само защото не иска от вас кукли и скъпи вещи. Тя иска да я погледнете! Да я погледнете само веднъж, без да виждате Жюстин!
Лоти не разбра кога гласът й се е повишил. Знаеше само, че стои пред него и усеща топлината, която струи от тялото му, примесена с мириса на сапун за бръснене.
Хейдън протегна ръка и нави около пръста си една от дългите й златни къдрици. Гласът му стана опасно тих.
— Какво става с теб, Карлота? Какво искаш?
Лоти също искаше той да я погледне само веднъж, без да вижда Жюстин. Искаше той да я увери, че не се е влюбила в един убиец. Но най-много от всичко искаше да я целуне! Искаше да се надигне на пръсти и да погали с устни устата му. Искаше да го целува, докато всички призраци — Жюстин и фантомът на неговата младост — напуснат стаята. Искаше да обвие врата му с ръце, да се притисне до него и да му припомни колко топла и утешителна може да бъде една жива жена.
И тя го направи.
15
Как може моето предателско тяло да копнее за ласките на един убиец?
Хейдън остана втрещен, когато Лоти погали с устни челото му и почувства полъха на сладкия й дъх. Затвори очи и един мускул затрептя на шията му, когато устните й се доближиха до неговите. Езикът й смело галеше най-чувствителни места. От гърлото му се изтръгна стон, а желанието го принуди и той да я целуне в отговор.
Прегърнал Лоти с две ръце, Хейдън покри устата й със своята. Езикът й го доведе до лудост със своите безмълвни обещания за наслада. Наслада, от която дълго време сам се бе отказал. Любовта и удоволствието за него бяха някак си неразделно свързани. Но Лоти искаше да даде, а не да вземе и той нямаше сили да откаже нейното великодушно предложение.
Докато не се огледа и не видя Жюстин. Тя го гледаше и му се усмихваше подигравателно.
Хейдън откъсна Лоти от себе си и шумно си пое дъх. Когато се осмели да я погледне как стои огряна от лунната светлина, с разпуснати върху раменете златни коси, с влажни и леко подути от целувките сочни устни и копнеещи сини очи, той осъзна, че и двамата са изгубени.
— Вече ви казах — каза той с толкова твърд глас, че сам едва си го позна, — не се нуждая от съчувствието ви.
— Мислиш ли, че всичко, което ти предложих, беше само съжаление?
Хейдън затвори очи и се мъчеше вътрешно да се предпази от уязвимостта на леко дрезгавия й глас.
— Сигурен съм, че можете да предложите много неща, милейди. Но аз не мога да дам нищо в замяна.
— Защото всичко си дал на нея?
Въпреки че мълчанието му целеше да я обиди, Хейдън не се сдържа да хвърли едни последен поглед към Лоти.
В очите й блестяха непролети сълзи, но малкото й упорито чело не бе изгубило решителността си.
— Надявам се да бъдете щастливи двамата. Започвам вече да се убеждавам, че и двамата го заслужавате.
С тези думи жена му се обърна и излезе от помещението по същия начин, по който и дъщеря му го беше напуснала малко по-рано.
Като потисна една ругатня, Хейдън взе една от порцелановите овчарки от перваза на камината и яростно я запрати към портрета на Жюстин. Фигурката се счупи в лененото платно, без да остави и най-малка следа върху ангелското лице на покойната му жена.
На следващата сутрин Лоти седеше върху един камък близо до края на стръмните скали. Вятърът вееше полите на дрехата й. Най-добре бе да заплаче, но знаеше, че сълзите ще бъдат издухани от лицето й, преди да са потекли по бузите. Гледаше втренчено към морето, без да го вижда. Сърцето й бе натежало, а в очите и горяха неизплаканите сълзи. Запита се дали Жюстин също е седяла тук и е гледала изсечените скали, върху които е завършил животът й.