Алегра сложи раздразнената Мирабела на килима пред камината, стана и взе двете книги от ръцете му.
— Исках да ги занеса на Лоти. Навярно снощи ги е забравила тук.
Хейдън се възхити още веднъж от хитрата постъпка на Лоти. Нарочно е оставила тук книжките, за да ги намери Алегра.
— Не си тръгвай — промълви той, когато видя, че Алегра се запътва към вратата. — Моля те. — Гласът му прозвуча ласкаво, а не заповеднически. — Бях тръгнал да си търся книга за четене, нещо забавно, да мине времето. — Той протегна ръка и посочи „Пещерата на ужаса“. — Може ли да я погледна.
Все още изпълнена с подозрение, Алегра му подаде книгата и отново седна на дивана. Хейдън се настани срещу нея, събу обувките си и изпъна крака върху отоманката. Зачете първите страници от „Пещерата на ужаса“, като се правеше, че не забелязва учудения поглед на дъщеря си, която го наблюдаваше иззад книгата си.
Не след дълго престана да я забелязва. След няколко страници беше завладян от заплетената история за смърт и убийство. Скоро и двамата с Алегра така се захласнаха в четивото, че не усетиха кога Лоти е застанала на прага на библиотеката и наблюдава сцената. Те седяха там, а дъждът плющеше по прозорците, котката спеше пред камината на килима и изглеждаха като дъщеря и баща, които се наслаждават на компанията си през една спокойна вечер в уютния си дом.
Никой от двамата не забеляза как Лоти доволно се усмихна и продължи нататък.
Въпреки че не повтори грешката да се присъедини към момичетата, Хейдън не можеше да се удържи да не минава покрай музикалния салон всеки ден, когато Лоти, Алегра и Хариет пиеха чай. Независимо колко бе зает, винаги си намираше извинение да застане на прага и да послуша тяхното весело бърборене. Дъщеря му не ценеше присъствието му, но като че ли започна да го приема. Тя вече не напускаше стаята, щом той влезеше.
Когато един следобед мина покрай музикалния салон, за свое голямо учудване Хейдън откри, че скъпата кукла, която беше поръчал за дъщеря си седеше на стола срещу Лоти. Видя, че и Алегра е учудена колкото него. Тя стоеше с ръце на хълбоците и замислено гледаше новата аранжировка.
— Какво търси тази тука?
— Хариет днес не се чувства много добре — осведоми я безгрижно Лоти и отпи глътка чай от чашата. — Май има температура. Тъй като се нуждаем от четвърти, се поогледах и реших да поканим нашата малка приятелка. Откакто е пристигнала в Оукуайлд, тя все лежи в кутията. Мога да си представя как е скучала.
Алегра седна на празния стол, като все още мрачно наблюдаваше натрапницата. С ръцете си, облечени с блестящи бели ръкавици, и с елегантно фризираните си букли куклата като че ли гледаше надуто останалите. Старата Лотина кукла — пират я гледаше нахално изпод падналата от окото й превръзка.
Хейдън отмина и се барикадира в кабинета, но любопитството му взе връх. Не след дълго пак надничаше през портала и гледаше как Алегра заплашва с пръст новата кукла.
— Няма да допусна да изядеш целия сладкиш за чая, непослушно момиче такова — караше се тя. — И знай, че никоя добре възпитана дама не яде с ръкавици.
И докато Алегра беше заета да й сваля белите ръкавици и да й пъха в ръката ронлив сладкиш с мармалад, при което скъпата рокля с цвят на лавандула се изцапа с мармалад, той се усмихна развеселен. А когато Лоти го видя на вратата и вдигна чашата си в ироничен тост, Хейдън разбра, че тя бе извадила изоставената кукла не заради Алегра.
А заради него.
През следващите седмици Лоти и Алегра се опитваха да провеждат уроци. А Хейдън се опитваше да им вярва. Когато една сутрин двете решиха да се насладят на редкия слънчев ден и да вземат колелото на Лоти, Хейдън се облегна на входната врата и с жадни очи наблюдаваше всяко движение на жена си.
Модерното съоръжение беше конструирано така, че водачът трябва да го яхне и да се отблъсне от земята, докато се засили дотолкова, че то да може само да се движи. Но дървените колела бяха по-скоро пригодени за градински алеи, отколкото за пътя с чакъл, тъй че бедната мис Дъмуинкъл така се друсаше, че само по чудо не падна и зъбите й останаха цели. Лоти и Алегра тичаха от двете й страни като се смееха и я окуражаваха.