— Каква сметка? — попита Лоти и се помъчи да прикрие, че е останала без дъх. — Огледай се наоколо. Най-накрая получих славата и вниманието, за които винаги съм мечтала. Точно както ти предрече — сега съм литературната сензация на Лондон.
Хейдън се огледа, но за разлика от мистър Бил видя друго.
— Те не са дошли да те прославят, а да те зяпат. Например там горе е лейди Драйдън. Можеш ли да си представиш, че тази злобна бабишкера ще те гледа съчувствено? С вечната си жлъч е погребала трима мъже.
И той изгледа старата дама с толкова мрачен поглед, че тя потърси защита зад рисуваното си ветрило.
— Не трябва толкова строго да ги съдиш. Мога да те уверя, че те всичките са пролели достатъчни сълзи, когато моята героиня се разкая прекалено късно и героят ми я изтръгна от сърцето си.
Хейдън я погледна в очите, а погледът му накара сърцето й да затупти по-бързо.
— Ти си тази, която винаги е казвала, че никога не е късно. Докато съществува някой, който вярва на другия.
В този момент музиката млъкна, но вместо да пусне Лоти, Хейдън още по-силно я прегърна. Никой от двамата не забеляза, че една пълна с очакване тишина обгърна събралото се множество, когато Адисън със сподавен глас съобщи:
— Негово величество кралят.
Хейдън и Лоти се отдалечиха един от друг и нов възбуден шепот се понесе из балната зала. Стърлинг и Лора бяха точно толкова изненадани, колкото и останалите. Бързо влошаващото се здраве на краля го бе принудило от месеци да се уедини в Уиндзор. Дори се шепнеше, че са налице първите признаци на душевната болест на баща му, когато настояваше да се бие заедно с Уелингтън при Ватерлоо, вместо да прекарва младостта си в прекрасни забавления с вино, жени и тлъсти сметанови сосове.
Когато кралят, придружаван от двама мъже от личната му гвардия, се запъти към тях, Хейдън се поклони, а Лоти направи дълбок дворцов реверанс с наведена глава и разперени поли.
Тя болезнено осъзна уязвимостта на своя врат, с ъгъла на окото си хвърли подозрителен поглед към мечовете на стражата и очакваше всеки момент да чуе заповедта на краля за обезглавяване.
Вместо това кралят каза:
— Стани, момиче. Искам да те разгледам.
Лоти се изправи бавно, промърморвайки.
— Ваше величество!
Кралят беше станал още по-подпухнал и по-блед, отколкото си го спомняше, но лошото му здравословно състояние не можеше да премахне похотливите пламъчета в очите му. Когато й се поклони, очите му се впериха в дълбоката бразда между гърдите й.
— Простете ми, че нахлувам във вашето малко общество, но искам да ви засвидетелствам своята почит.
За неин не по-малък ужас той извади една обшита с дантели носна кърпа от джоба си и попи очите си.
— След мемоарите на Хариет Уилсън нито една друга книга не е успяла да ме развълнува.
— Благодаря, ваше величество. Да чуя това от вашите уста за мен е най-високата похвала.
Като хвърли загрижен поглед към съпруга й, кралят се наведе така, че Лоти усети дъха му на бузата си.
— Вашите герои са малко прикрити, мила моя — прошепна й той. — И е много добре, че не сте споменали нито дума за нашата малка афера.
Лоти хвърли невярващ поглед към Хейдън и сложи показалец върху треперещите си устни.
— Не се тревожете, ваше величество. Винаги можете да разчитате на моята дискретност.
В този момент пред краля се поклони млада жена с гърди, които преливаха над деколтето.
— Извинете ме — промърмори кралят и тръгна след дамата. — Мисля, че има държавни дела, които не търпят отлагане.
— Две, по-точно — отбеляза тихо Хейдън и погледна след краля, който минаваше през залата, придружен от вярната си стража.
— Най-малкото не ми се наложи да хапя този път.
Хейдън я погледна.
— Ако още веднъж нещо такова ти се случи, аз ще го ухапя.
— Тогава и двамата ще се озовем в Тауър.
— Не мисля, че ще бъде лошо. Най-малкото никой няма да ни смущава.
Той я хвана за ръка, видимо ядосан, че стоят сред толкова хора. Неочакваната поява на краля беше отклонила вниманието от тях, но това не трая дълго. Хейдън откри една врата в другия край на залата и излезе навън заедно с Лоти.
Не беше направил и две крачки, когато един огромен джентълмен застана на пътя му.
— Оукли — извика мъжът и свойски потупа Хейдън по гърба с месестата си ръка. — Радвам се да ви видя отново в Лондон. Надявам се, че ще останете по-дълго. Съпругата ми и аз се надяваме да ни удостоите някой ден за вечеря.
С несвързан отговор Хейдън се откъсна от хватката и тръгна в друга посока. Този път го спря една широко усмихната дама. С ръката си, облечена в ръкавица, тя докосна ръката на Хейдън и го изгледа, примигвайки с очи.