— Няма значение. Сега има това, което иска. Той е лекар в Оклахома Сити, много известен в своята област. Последното, което чух за него, бе, че ухажва дъщерята на главния лекар. Даръл би възприел това като истинско мъжко постижение.
Грант вмъкна през зъби:
— Предполагам, че си пожертвала собственото си образование, за да му помогнеш да завърши следването си.
— Нещо такова, да. — Тя бе разтревожена от разяреното му изражение. — Ето къде живея — добави нервно.
Той я последва по тясната, неравна пътека до козирката над извитата входна врата. Къщата бе от тъмни червеникавокафяви тухли и бели дървени части. Тревата и храстите бяха грижливо подрязани, но дворът бе осеян с опадали листа от двата ореха, намиращи се от двете страни на централната алея.
— Много е красиво, Шели — каза Грант ентусиазирано.
— Нали? Аз харесах къщата в мига, когато я видях. Ще ми е мъчно да се разделя с нея, когато завърша и напусна.
— И къде ще отидеш? Имаш ли някакви варианти за работа?
— Засега не, но тази пролет ще започна да изпращам писма. Предполагам, че ще трябва да се насоча към големите градове, за да си намеря банка, която е достатъчно мощна, за да има собствен отдел за работа с жени.
Докато завърши изречението си, гласът й съвсем изтъня. Притесняваше я погледът му, който жадно следеше устните й.
— Благодаря за… — започна тя.
— Шели, ти изобщо ли не си любопитна? Не ме попита защо една красива, богата дъщеря на сенатор ще се самоубива заради мен.
Тя бе напълно объркана. Въобще не бе очаквала, че той толкова открито ще засегне темата за причините да напусне Вашингтон. Разбира се, че бе любопитна. Цялата страна беше. Когато пресата се изпълни със заглавия за самоубийството на една от вашингтонските любимки, обществото беше разбунено.
През месеца преди смъртта си, Миси Ланкастър бе поддържала близка връзка с Грант Чапмън. Сенатор Ланкастър от Оклахома сякаш бе насърчавал това, което всички възприемаха като разцъфтяващ романс. Когато младата жена бе намерена мъртва, погълнала голямо количество приспивателни, в апартамента си в Джорджтаун, приказният балон, който ги бе обграждал, се бе спукал. Обстоятелствата говореха за вината на Грант Чапмън — смяташе се, че той е разбил сърцето й. И бе уволнен веднага от екипа на сенатора.
Тогава Чапмън беше направил лошия избор да заведе дело за нарушаване на договора срещу сенатор Ланкастър. Това бе големият ден за журналистите. Каква по-страхотна новина от едно голо момиче, намерено мъртво в леглото си с бележка, написана от собствената й ръка. В бележката се казваше: „Любими мой, прости ми, че те обичах прекалено много. Щом не може да си мой, по-добре да умра“. За да станат нещата още по-зле, аутопсията бе разкрила, че Миси Ланкастър е била бременна. Обществото жадно поглъщаше всяка нова мръсна подробност.
Грант бе спечелил делото, но бе подал оставката си веднага след като съдията бе постановил присъдата си. Може и да възприемаха Грант Чапмън като безчувствен, но никой не смяташе, че е глупав. Достатъчно прозорлив бе, за да разбере, че Вашингтон се бе превърнал за него в забранена територия завинаги.
— Аз… изпитвах съжаление към теб, че трябва да преживееш всичко това — каза тя най-после.
Той се засмя нервно.
— Ти трябва да си била единственият човек в страната, който съчувства на мен, подлия злодей. Не си ли помисли поне за миг, че всичко, което казваха за мен, може да е истина? Не повярва ли, че съм насилник на девственици? И не се ли зачуди дали моето бебе не умряло в утробата на своята майка самоубийца?
Усетила гнева в настойчивите му въпроси, тя отстъпи назад и той веднага се упрекна. Прекара пръсти през косата си и въздъхна тежко. За момент се взря в тухлената площадка под краката си.
— Извинявай, Шели.
— Не се извинявай. Имаш пълното право да изпитваш горчивина. Каквото и да се е случило между теб и Миси Ланкастър, в крайна сметка ти стана жертвата.
Той се опита да се усмихне.
— Къде беше, когато се нуждаех от теб? Можех да те използвам да ми вдъхваш смелост.
— Нещата ще се оправят. Хората ще забравят.
— Ти ще забравиш ли? — Той остави книгите й на перваза и пристъпи по-близо до нея.
— Дали… ще забравя какво?
— Ще забравиш ли, че съм бил замесен в скандал, свързан с младо момиче, като знаеш, че преди десет години целунах едно много по-младо?
Само да имаше някакво движение, някакъв звук, който да облекчи тежката тишина, която настана. Без никакво отклонение сетивата й бяха съсредоточени върху него. Той изпълваше зрителното й поле с височината си и широките си рамене. Тя долавяше горския аромат на одеколона му, чуваше туптенето на сърцето му.