Даръл също се трудеше. Той учеше. Това поне му отчитам. Отплати се. Назначиха го в една от най-големите болници в града.
Спря за миг, за да си поеме дъх.
— Една вечер бях сготвила Бьоф Строганоф, едно от любимите му яденета. Той си дойде, седна на масата и каза: „Шели, аз вече не те обичам. Искам развод.“ „Защо?“ — изплаках аз. „Защото аз те надраснах. Вече нямаме нищо общо.“ Сега разбираш ли защо не искам повече усложнения в живота си? Не искам да бъда безплатната икономка и любовница на някой мъж. Аз съм свободна и независима. Не искам да се забърквам в нищо, не искам неочаквани проблеми. Дори и да не беше това, което си, дори и да не беше и без това невъзможна връзката ни, пак нямаше да те искам в живота си.
Напълно изтощена, тя се отпусна на един стол, опря глава на облегалката му и затвори очи. Тъжната история на брака й не бе станала известна дори и на родителите й. Защо изведнъж бе стоварила голите мрачни факти в лицето на Грант, сама не можеше да си обясни. Но може би сега той щеше да разбере защо тя не искаше да се вижда с него при никакви обстоятелства.
Единственото, което бе пропуснала в историята си, бяха сексуалните й отношения с Даръл. Тя се бе омъжила за него по погрешка. В онзи етап от живота си вярваше, че да си жена и да си омъжена, е едно и също. Всяка жена се омъжва. Това беше единственото общоприето нещо. Да се приспособява към стандартите на другите хора, бе за Шели Браунинг начин на живот и никога не й бе хрумвало да се противопостави на системата.
Тя вероятно би могла да направи Даръл щастлив и обратното, но с изключение на една съществена съставка, която липсваше в техния брак. Тя не го обичаше и никога не бе го обичала. Тя бе запазила в душата си тайната светлинка, която независимо от всичко гореше с ярък и постоянен блясък. Бе се омъжила, защото другият мъж, когото желаеше, бе недостижим за нея.
— Шели. — Приглушеният му глас, който стигна до нея от другия край на стаята, от разстоянието на толкова години, бе като милувка. Като самозащита, тя не отвори очи. — Съжалявам за нещастието, което си преживяла. Не искам да бъда проблем в живота ти.
Искаше й се да изпищи, че той винаги е бил проблем в живота й. Вместо това отвори очи и каза уморено:
— Значи няма да настояваш за тази връзка?
Грант тъжно поклати глава.
— Не мога да ти позволя отново да се изплъзнеш от пръстите ми. Мислех си, че ако те виждам през ден на лекциите, може да издържа, докато свърши семестърът. Но след това, което се случи онази вечер, знам, че не мога да чакам повече. Едно време бяхме забранена територия един за друг. Сега вече не сме.
— И сега сме. Повече отвсякога. И двамата сме преживели прекалено много.
— Ти си била отхвърлена, а аз загубих наивността си. Никой от двама ни вече не е идеалист. Можем да си помогнем.
— Но можем и да се нараним.
— Готов съм да опитам.
— Но аз не съм — извика тя отчаяно и скочи от стола си. — Ти нахлуваш в живота ми като парен локомотив, изскачаш от миналото и очакваш да ти се метна на врата. Добре, мистър Чапмън, ако това ласкае егото ви, аз наистина се бях побъркала по вас. Боготворях земята, по която стъпваше. Светът ми се въртеше около следобедите, които прекарвах с теб. Всичко, което казвах или правех, се преценяваше по това какво ти би си помислил за него. Когато приятелят ми ме целуваше, представях си, че си ти. Е, това прави ли те щастлив. Това ли искаше да чуеш.
— Шели…
— Но аз вече не съм замечтана тийнейджърка. Ако търсиш такава сляпа преданост, търси си я някъде другаде.
Той скъси разстоянието помежду им с няколко дълги крачки. Ядосано я хвана за раменете и я разтърси леко.
— Това ли си мислиш, че искам от теб? Да ме обожаваш като някакъв герой? Да си сляпо влюбена? Не, Шели. Ти си интелигентна жена и аз уважавам твоята интелигентност. Но аз те желая и като любовница. Гола и страстна и толкова запалена по мен, колкото съм и аз по теб. И не ми казвай, че подобна мисъл за нас двамата никога не ти е хрумвала. Ти почти призна, че е така.
Той отново я разтърси.
— Не си ли се замисляла какво би станало, ако се бях подчинил на желанията си онази нощ, ако те бях изнесъл от там, бях те разсъблякъл, гледал, докосвал, милвал? Боже, как само ми се искаше да го направя. Проклинах морала, който ме възпираше изобщо някога да видя тялото ти и да го докосна, да опитам вкуса му и да го любя.