Тя простена и се опита да зарови лице в гърдите му, но той не й позволи. Улови лицето й с ръце и го повдигна към своето.
— Не си имала щастлив сексуален живот с мъжа си. Не ти е харесвало да се любите, нали, Шели?
— Моля те. — Простена младата жена и се опита да се откъсне от ръцете му.
Той не я пусна.
— Не ти е харесвало, нали?
За миг тя задържа дъха си, после яростно поклати глава.
— Не — прошепна, после повтори по-решително — не, не, не.
— О, боже. — Той я притисна към себе си, като леко се поклащаше напред-назад. Прекара пръсти през косата й, за да обхване нежно главата й, и притисна лицето й към гърдите си. Устните му докоснаха косата й с пламенна целувка. След известно време той повдигна брадичката й с палец. Пръстите му проследиха линията, която описваше косата по челото й.
— Толкова си красива! — Той едва изрече думите, но тя го разбра. — Харесвам опушения цвят на очите ти, формата на устните ти. — Мъжът прокара връхчето на пръста си по тях. — Косата ти е мека и блестяща и толкова естествена, не е завъртяна в някаква превзета форма. — Той се наведе и допря устни до нейните. — Шели, ти имаш нужда от любов, от любовта на някой, който оценява каква жена си. Позволи ми да ти я дам.
— Не знам, Грант.
— Ще действаме, както ти определиш. Няма да те притеснявам. — Сега вече я целуна. Те дълбоко и пълно се сляха в тази целувка. Той намести тялото си да прилепне към нейното и усети само лекото й тревожно потръпване, когато притисна мъжествеността си към нея. Палецът му погали топлата кожа на врата й и се притисна към пулсиращата вена.
— Ще дойдеш ли на футболния мач с мен в събота? — Въпросът бе като милувка по полуразтворените й устни. Той отново я целуна и нежно захапа долната й устна. — След мача членовете на факултета са поканени на коктейл у ректора. Със сигурност не може да си толкова жестока, че да ме накараш да изтърпя всичко това сам.
Тя си помисли, че върхът на пръста му се плъзга точно встрани от гърдата й, под мишницата, но докосването му беше толкова леко, че тя не беше сигурна. Все пак беше достатъчно, за да я остави без дъх, когато отговори:
— Предполагам, че никога не бих си простила, ако го направя.
Той отново вкуси устните й нежно, със затаена страст.
— В събота в два. — Целуна я бързо и решително и си тръгна, като затвори вратата зад себе си.
— Грант, чакай малко. Кой си мислиш, че си? Полузащитникът звезда? — Ръката й бе здраво заключена в неговата, докато той я водеше през навалицата на паркинга пред стадиона към вратите, задръстени от футболни запалянковци.
— Съжалявам — каза той и забави крачка. — Не мислех, че една такава видна мажоретка като теб би изпуснала началния удар.
Още откакто бе приела поканата му, тя се бе упреквала, че се е съгласила на тази среща. Здравият разум й подсказваше, че е трябвало да му откаже. Но всеки път, когато беше с него, здравият разум сякаш я напускаше. Ако той се чувстваше достатъчно самоуверен да я заведе в къщата на ректора на университета, защо трябва тя да се плаши толкова много.
Шели му бе отворила вратата, изпълнена с нетърпение, което се оказа оправдано. Грант изглеждаше страхотно. Тъмната му коса бе както обикновено разрошена, но блестеше под есенното слънце. Бе облечен със спортна риза и панталони, които чудесно подчертаваха слабата му, но здрава и мъжествена фигура.
— Изглеждаш чудесно — й каза той, поглеждайки към полата на райета и копринената блуза, която отиваше на очите й с цвят на облачно небе. Без непохватно да се забави, той я издърпа в прегръдката си и я целуна лакомо като умиращ от глад. След като преглътна първоначалния шок от тази безцеремонна интимност, тя обви ръце около врата му.
Когато накрая се разделиха, и двамата с разтуптени сърца и останали без дъх, Грант долепи устни до ухото й и каза:
— Може да пропуснем футболния мач и да си изиграем един мини вариант тук. Аз ще съм съдията и ще записвам резултата. От теб само се иска да играеш.
Тя се изчерви и го избута настрани, за да вземе синия вълнен блейзър и велурената си чантичка. Той още се смееше, когато я настани в елегантния черен „Датсън 280Z“. Те се споглеждаха и задяваха, докато Грант се промъкваше през натовареното движение към стадиона. За първи път се държаха спокойно и непринудено един към друг, като двама възрастни, които са забравили потискащото минало и се наслаждават на настоящето.