— Нали футболните мачове са истинско забавление? — промърмори в ухото й той.
Бяха погълнати от тълпата. За да не се загубят един друг, Грант бе застанал точно зад нея и бе обвил ръце около кръста й. Държеше я плътно до себе си, докато бавно си проправяха път към входа.
Тя отгатна какво си беше наумил. Усещаше усилващия се натиск на мъжествеността му върху ханша си. Дъхът му галеше ухото й, бузата, задната част на врата — като сладка въздушна милувка.
— Мисля, че нечестно се възползваш от ситуацията.
— И си напълно права. — Той премести ръката си съвсем малко по-нагоре, точно под гърдите й. Никой в тълпата не би забелязал. — Но можеш ли да упрекнеш мъжа, който е с най-красивата жена в университета.
— Дори по-красива от мис Цимерман? — запита Шели необичайно лукаво, споменавайки момичето, с което той бе говорил пред „При Хал“. — Тя очевидно е привлечена от теб и със сигурност има някои забележителни атрибути.
— Харесвам твоите атрибути повече.
Той помръдна ръката си достатъчно, за да повдигне леко гърдите й и да потвърди думите си ясно и открито.
— Извинявай. Настъпих ли те?
Тя поклати глава.
— Не. — Гръдният кош на Грант подскачаше от смеха му.
Намериха местата си точно навреме за началния удар и скоро бяха завладени от вълнението на мача, с който се откриваше сезонът. Бе великолепен следобед. Слънцето грееше, въпреки че лек северен ветрец поддържаше температурите доста умерени. До края на третата четвъртина на Шели й бе станало горещо с блейзъра и помоли Грант да й помогне да го свали.
След това се почувства много по-добре, но не можеше да не забележи нарастващото неспокойство на Грант. Той не можеше да седи спокойно дори и по време на затишията в играта.
— Нещо не е наред ли? — попита тя загрижено. Той не изглеждаше зле. Напротив, изглеждаше страхотно, в нейните очи той бе олицетворение на мъжествеността. В излъчването му имаше нещо диво, безотговорно, което поразяваше всяка жена, която попаднеше в неговата компания.
— Нещо не е наред ли? — повтори тя, когато видя, че той не се кани да й отговори.
— Не — отвърна й мъжът рязко. — Съвсем не. — После тихо изруга.
Отборът домакин направи едно много добро изпълнение и тълпата възторжено скочи на крака. Без да обръща внимание на мача, Шели разтревожено хвана ръката на Грант.
— Хей? — извика му тя загрижено.
Той впери в нея очите си, очи, които бяха присъствали в толкова много нейни фантазии, и попита:
— Защо трябваше да облечеш тази предизвикателна блуза?
Като поразена, тя погледна към гърдите си. Самата блуза не бе кой знае колко предизвикателна, но вятърът, измамно мек, бе прилепил коприната към пищните извивки под нея, очертавайки ясно формата им. Без да може да го погледне в очите, тя бързо нахлузи блейзъра си и после престорено се задълбочи в това, което ставаше на игрището.
Играта достигна до кулминацията си, когато отборът домакин постигна точка в последните две минути на мача. Напуснаха стадиона също толкова бавно, колкото бяха влезли. Вървяха един до друг. Той бе сложил ръка на гърба й, а бедрата им често се допираха.
— Не че се оплаквах — каза Грант и я накара да се изчерви.
— Не беше нарочно — отвърна тя намусено и спря, за да го погледне, но тълпата отново ги повлече напред.
— Не съм казал, че е било. Съжалявам, ако думите ми са те притеснили.
Искреността в гласа и очите му бе прекалено очевидна, за да я пренебрегне. Шели се усмихна прощаващо.
— И аз се извинявам, че реагирах все едно, че си ме нападнал.
Той леко стисна врата й като знак, че я разбира.
Когато най-после стигнаха колата и зачакаха в дългата редица от автомобили, които напускаха паркинга, Грант попита:
— Имаш ли нещо против да се отбием до апартамента ми. Трябва да си сменя ризата и да сложа вратовръзка.
— Добре — отвърна тя усмихната, въпреки че сърцето й се присви при мисълта да бъде отново насаме с него без защитата на тълпа свидетели. Апартаментът му бе на няколко пресечки от университета в един от многобройните нови квартали на града, място не толкова тихо и изолирано, колкото кварталът на Шели. Той отвори вратата, помогна й да излезе от ниската спортна кола и я поведе по каменната пътека към входната врата, която добре подхождаше на изчистената джорджианска фасада на къщата.
— Нямам такава уютна веранда като твоята — отбеляза той.
— Но имаш чудесен мезонет — отвърна тя, влизайки. Долното ниво се състоеше от една просторна стая с камина и големи прозорци. В дъното, зад летящи вратички като в бар, се виждаше миниатюрна кухня. Спираловидна стълба водеше към спалнята със скосен покрив. Една кръгла маса във всекидневната бе отрупана с учебници по държавно управление и право и тяхната дебелина я изплаши. По полиците бяха струпани списания и плочи. Многобройни папки бяха натъпкани в кантонерки. Беше подредено, но уютно.