— Има нещо като баня от другата страна на кухнята, ако искаш да се освежиш — предложи той, тръгвайки нагоре по стълбата.
— Добре съм. Все пак мисля, че ще пооправя грима си. — Тя зарови из чантичката си, като се молеше ръцете й да не треперят така. Накрая се отказа да търси червило и отвори кутийката на пудрата си.
Почти я изпусна, когато Грант се провикна отгоре:
— Как се справяш там долу? Тиха си като мишчица.
— Добре съм, аз… — Каквото и да се канеше да каже, то не успя да излезе от гърлото й.
Той се пошляпваше по бузите, вероятно слагайки си някакъв одеколон. Беше наведен над перилата… гол до кръста.
Тялото му бе покрито с тези красиви тъмни косъмчета, които сякаш подканваха жената да ги докосне, да ги опипа с връхчетата на пръстите си. Тя се улови, че се е взряла в косъмчетата точно над златистата катарама на колана му. Ясно си спомни усещането от допира до тях, когато го беше милвала в библиотеката. Тялото й странно как изгуби всичките си сили и Шели не можеше да откъсне очи.
— Ей сега идвам — каза той, усмихна се и изчезна от погледа й.
Като положи огромни усилия да не изтърве кутийката с пудрата, тя я затвори и я пъхна в чантичката си и затърси четката си за коса. Може би ако се съсредоточеше върху такива простички движения, нямаше да мисли за това как изглеждаше той или за това как кръвта й пулсира във вените като гъст сироп.
— По дяволите!
Сподавената ругатня дойде откъм спалнята. Тя чу суетящи се движения и още една ругатня.
— Какво става?
— Току-що ми се скъса едно копче на ризата, а нямам друга чиста, която да отива на сакото, което се канех да облека.
— Имаш ли игла и конци?
— Разбира се.
— Донеси ги тук. Ще видя какво мога да направя.
За секунди Грант се спусна по стъпалата със скорост, която можеше да я замае.
— Имаме късмет. Тук има малко син конец — каза той, вадейки от шивашката кутийка едно картонче с няколко цвята конци, навити на него. Върху картончето беше забодена и една тънка игла.
Тя взе иглата и конците от него, благодарна, че има занимание и не трябва да го поглежда. Той бе оставил ризата разкопчана и близката гледка на хубавите му мъжествени гърди бе още по-смущаваща, отколкото от разстояние.
— Къде е копчето?
— Ето го. — Той й подаде малкото бяло копче.
— Ще… ще… ще се съблечеш ли?
— Не можеш ли да зашиеш копчето така?
Шели преглътна.
— Разбира се — каза тя със самоувереност, каквато съвсем не изпитваше. Някак си, въпреки разтрепераните си пръсти, успя да вдене бледосиния конец в иглата.
— Да седнем ли? — попита Грант.
— Не. Така е добре.
Копчето беше третото отгоре, което означаваше, че се пада точно по средата на гърдите му. Опитвайки се да се отърси от връхлетелите я чувства, тя хвана тънкия плат между пръстите си, стисна го здраво и пъхайки другата си ръка отдолу, издърпа иглата.
Шиеше възможно най-бързо, без да заплита конеца. Постоянно усещаше гърдите му точно под пръстите си и се опитваше да не го докосва. Косъмчетата обаче непрестанно я гъделичкаха и тя усещаше топлината на кожата под ръката си. Имаше моменти, в които той сякаш спираше да диша. Когато изпуснеше дъха си, Шели го усещаше върху челото и страните си. Можеше да се закълне, че приглушеното туптене, което чуваше, бе биенето на сърцето му, но може и да беше нейното. Докато успя да завърже възела, главата й се бе замаяла напълно.
— Ножица? — попита тя дрезгаво.
Пета глава
— Ножица? — Той повтори думата няколко пъти все едно никога преди не я беше чувал. Очите му бяха втренчени в нейните, преодолявайки пласт след пласт от нейната защитна стена, докато накрая достигна до душата й. — Не знам къде е — каза най-после.
— Няма значение. — Без да се замисля повече, с едничкото желание това влудяващо занимание да свърши, тя се наведе, задържа дъха си и откъсна конеца със зъби. До този миг не си бе дала сметка, че устните й са само на милиметри от гърдите му. Дъхът й разроши косъмчетата, които го покриваха.
— Шели — въздъхна той.
Ръцете му докоснаха косата й с трескаво движение. Тя не можеше да се отдръпне. Разумът й диктуваше да отстъпи, да избяга, да се махне, но тялото й отказваше да се подчини. Вместо това се поддаде на съблазънта на мига. Дори не се опита да се пребори с подтика, който я привлече към него с необратимостта на прилив. Тя сладко потърка нос в тялото му.