— Пак, Шели, пак. Моля те.
Очевидно мъжът бе също толкова замаян от това, което се случваше, колкото и тя. Гласът му бе неравен и изтънял, загубил обичайната си звънливост. Той допря палците си до слепоочията й и обхвана главата й с тънките си, но силни пръсти.
Шели затвори очи. Отначало, когато устните й го докоснаха, бяха несигурни. Но недвусмислената реакция на тялото му я насърчи. Тя го целуна отново, бавно, с отмерени целувки, които описаха пътека по ширината на гърдите му.
Когато устните й попаднаха на едното му зърно, тя леко повдигна глава. Секундите се проточиха в цяла вечност. Хипнотичното движение на ръцете му бе замряло. Той чакаше.
— Трябва ли? Искаш ли да го направя?
— Ти искаш ли?
Тя подсъзнателно взе решението си. Преди да осъзнае пълното значение на действието си, езикът й се изплъзна от устните и докосна зърното. После продължи да го дразни с нежни движения.
Грант леко извика, преди да я вземе в обятията си.
— О, господи, колко си сладка. Толкова си сладка.
Тя повдигна главата си и той сведе устни към нейните. Сляха се в жадна целувка. Като внимаваше заради иглата, която още държеше, Шели обви ръка около врата му и го придърпа надолу, още по-близо до себе си. Другата й ръка се отпусна на гърдите му, разроши гората от косъмчета, опипа твърдите мускули.
Гърдите й преливаха от връхлетелите я чувства. Той се отдръпна достатъчно, за да спусне ръката си надолу и да ги докосне. Кокалчетата на пръстите му нежно галеха зърната й и те се втвърдяваха все повече под коприната. Той я милваше толкова изкусно, че тя промълви името му.
— Шели, някога фантазирала ли си си, че това се случва? Да те докосвам по този начин?
— Да, да.
— И аз. Да ме прости Бог, но го правех, и то когато беше прекалено малка, за да си те представям с такава фантазия. — Устните му се движеха напред-назад по нейните. — Можем да направим така, че да се сбъднат всичките ни фантазии — продължи Грант.
Шели леко се отпусна към него. Искаше й се да се предаде, но знаеше, че това не е разумно. Тя го обичаше. В някой момент през последните десет години бе стигнала до това неоспоримо заключение. Той вече не бе просто неин идол, обект на юношеските й мечти. Той беше мъжът, създаден за любовта й, и тя искаше тази любов да се осъществи.
Но за него тя може би беше просто нещо ново. Докато тя бе живяла нещастния си живот, бе копняла по него, бе мислила за него непрестанно, бе мечтала за невъзможни неща, бе фантазирала за романтични преживявания, които никога не биха се случили, той бе живял динамичен, бурен живот във Вашингтон. Наистина ли бе мислил за нея тогава или просто подходът му да я вкара в леглото си бе по-изтънчен от този на Даръл?
Шели си бе изградила нов живот, бе превъзмогнала останките от разбития си брак. Плановете й за бъдещето бяха грижливо обмислени и следваха своя график. Трябваше ли да позволи на Грант Чапмън да се намеси в живота й, той можеше да разстрои този график, дори да провали изобщо плановете й за бъдещето.
Болката да напусне прегръдката му сигурно бе по-остра, отколкото да забият нож в сърцето й, но постепенно тя се отблъсна от него, докато той отстъпи и я пусна. Младата жена се извърна и тръгна към прозореца, като се взря в настъпващия сумрак на вечерта. Чу звука на ципа му, когато Грант го разкопча, за да запаше ризата си, и после отново го закопча. Ушите й доловиха приглушените му стъпки по дебелия килим, когато той се приближи и застана до нея.
— Никога не съм бил любовник на Миси Ланкастър.
Той не беше я докоснал, но думите му я накараха да се завърти, а очите й се разтвориха широко.
— Грант — каза тя тъжно, — това няма нищо общо с нас. Аз не искам да… да… да спим заедно, не заради това, което се е случило между теб и онова момиче във Вашингтон.
Бръчките от двете страни на устата му се поотпуснаха, което показваше, че й вярва. Но очите му си останаха все така напрегнати.
— Радвам се, защото между Миси и мен нямаше нищо. Поне не това, което всички си мислеха. Ако трябваше да кажа голата истина, щях да наруша една тайна, която бях обещал да пазя. — Ръката му сграбчи рамото й. — Повярвай ми, Шели. Не те лъжа. — Очите й напрегнато изучаваха лицето му. Тревогата му очевидно не бе престорена.
— Вярвам ти, Грант.
Той въздъхна и отпусна рамото й.
— Благодаря ти за това. — Леко целуна устните й и добави: — Ще тръгваме ли? Не мога да застраша позициите си във факултета, като закъснея за партито на ректора.
Малко по-късно напуснаха апартамента му. Той бе донесъл сакото си от спалнята и си бе завързал вратовръзка. Шели се бе върнала в банята, за да освежи грима си — което бе особено наложително сега — и да среше косата си.