Тя крадешком погледна към Грант и се съгласи:
— Добре.
— Така — произнесе ректорът замислено, — както знаете, университетът ни поддържа високи стандарти, както в академичен, така и в морален смисъл. Ние, имам предвид управителният съвет, сме загрижени за репутацията на това учебно заведение, както като институция за висше образование, така и като общност сама по себе си. Тъй като сме университет, спонсориран от църквата, трябва да бдим за репутацията си. Следователно — обобщи той, като завъртя глава и ги погледна с изражение, способно да смрази сърцето на всеки провинил се, — членовете на факултета трябва да имат безукорно поведение, както в района на университета, така и извън него.
Мъртва тишина се спусна над стаята. Нито Грант, нито Шели проговориха или помръднаха, но с крайчеца на окото си тя видя, че ръцете на Грант са свити в юмруци от двете страни на тялото му.
— Поехме риск, като ви назначихме за преподавател в този университет, мистър Чапмън. Управителният съвет разгледа вашата кандидатура много внимателно. Имаха чувството, че пресата във Вашингтон се е отнесла несправедливо с вас. Те добронамерено решиха да се усъмнят във вината ви… Вашите акредитиви са отлични. Когато започнете да публикувате, както изразихте желанието си, това ще допринесе за издигането на университета. Но да поддържате връзка със студентка, даже и по-възрастна от повечето, ви прави уязвим на критики и представя университета ни в недобра светлина. Особено след злощастния случай, отразен наскоро. Трябва да помоля вас и мисис Робинс, чието положение на разведена жена само прибавя допълнителни съмнения към ситуацията, да спрете да се срещате извън учебните занятия.
Грант явно не бе впечатлен нито от заповедта на ректора, нито от проявената му набожност.
— Или какво? — попита той спокойно. Овладяният му тон не съответстваше на гневното изражение на лицето му.
— Или може да се наложи да преразгледаме договора ви за следващия семестър — отвърна ректорът Мартин.
Грант отиде до Шели и я хвана за ръка.
— Вие не само ме обидихте и поставихте под въпрос моралността ми, която, сигурен съм, съответства на стандартите на университета, но оскърбихте мисис Робинс…
— Грант!
— … чиято репутация е безупречна.
Тя се бе опитала да го прекъсне, опасявайки се, че той ще каже нещо в нейна защита, което още повече ще вбеси ректора. Защото, ако се съдеше по бледността на лицето му, малцина, ако изобщо бе имало такива, бяха пренебрегвали неговите предупреждения.
— Благодаря ви за гостоприемството — изрече Грант, докато я дърпаше към вратата. — И благодарете на мисис Мартин от наше име.
Той отвори вратата широко, премина през нея гордо вдигнал глава и си проправи път през тези, които още висяха на партито. Даже и да забелязваше как някои глави любопитно се завъртаха след него, не го показа. Шели само се молеше руменината по бузите й да не е тъй ярка, както я чувстваше, и коленете й да я удържат поне до входната врата.
Всъщност удържаха я до колата. Веднага щом Грант отвори вратата, тя се отпусна на седалката и се разтрепери.
Чак когато бързо се бяха спуснали по алеята до главния път и се бяха влели в оскъдния поток от коли, Грант проговори:
— Умирам от глад. Какво ти се яде? Пица?
Тя извърна глава към него невярваща на ушите си.
— Пица! Грант, ректорът на университета току-що те заплаши с уволнение.
— Нещо, което не може да направи без мнозинство в управителния съвет. А въпреки неблагоприятните публикации за мен и ореола на нещо скандално, който ме съпътства, някои от хората в съвета са суетни и искат да ме задържат. Други си дават сметка, че наистина съм добър преподавател… Единственото, което ме вбесява, е това, което каза за теб. Този лицемерен негодник! Ако имаше възможност, не мисля, че би имал нещо против и той да се среща с теб извън учебните занятия.
— Грант! — проплака Шели, преди да зарови лице в ръцете си.
Бе толкова очевидно разстроена, че това моментално го отрезви. След като изминаха разстоянието до къщата й в мълчание, разкъсвано от задавените прохлипвания на Шели от време на време, той приближи колата до бордюра и рязко натисна спирачките. Предишното му предложение за вечеря бе забравено.
Дълго останаха така в гробна тишина. Профилът на Грант, осветен от меката светлина на уличната лампа до колата бе също толкова заплашителен, колкото и лицето на самия ректор Мартин.
Шели събра кураж, за да промълви:
— Не може да се виждаме повече, Грант. Не като днес.
Той се извърна на седалката си, за да я погледне, а дрехите му прошумоляха в тъмнината. Прехвърли ръка през облегалката и я загледа безизразно.