— Наистина ли ще позволиш на такава пародия на благоприличието като Мартин да ни раздели?
Тя уморено въздъхна.
— Знам какъв е и ако не заемаше такъв пост, не бих обърнала внимание на мнението му. Но той е ректор на университета, а ти си негов подчинен.
— В договора ми нямаше клауза с кого да не се срещам.
— Но това е неписан закон — преподавателите не ходят със студентките си. Опитах се да ти обясня още преди седмици какво ще си помислят, хората тук за нас двамата. Ти не ме послуша. Това не са съвременните възгледи на Източния или Западния бряг. Това е Централна Америка. Такива неща тук просто не се правят.
— Защо усложняваме всичко толкова много? — извика той, губейки спокойствието, което тъй усилено се опитваше да запази. Когато я видя как уплашено се отдръпва, изруга тихо и въздъхна дълго и раздразнено.
— Извинявай. Не се сърдя на теб.
— Знам — отвърна тя.
Безнадеждността на ситуацията го вбесяваше. Грант обаче трудно си го призна.
— Не искам друга буря в живота си. По дяволите, това е последното, което бих пожелал, особено ако може да засегне и теб по някакъв начин. Но не мога и да се откажа от теб.
— Ще трябва. Как мислиш ще се чувствам, ако знам, че си загубил работата си заради мен. Мислиш ли, че мога да го преживея?
— Преживял съм много по-лоши неща, Шели. Повярвай ми, аз умея да оцелявам. Това не би ме засегнало.
— Е, но мен ще ме засегне, и то много. — Тя постави ръка на дръжката на вратата. — Довиждане, Грант.
Той стегна пръстите си около ръката й като железен обръч.
— Няма да им позволя да ни разделят, каквито и заплахи да отправят. И няма да ти позволя на теб да захвърлиш всичко на вятъра. Нуждая се от теб. Желая те. И знам, че и ти ме желаеш също толкова силно.
Другата му ръка се стрелна и обгърна врата й.
— Не… — успя да изрече тя, преди устните му да се долепят до нейните. В целувката му имаше ярост, а страстта му само подсилваше отчаянието.
Като я държеше неподвижна с едната си ръка, той плъзна другата към гърдата й. Зърното й бързо реагира на кръговете, които описваше дланта му. После пръстите, опитни в изкуството на съблазънта, с фини докосвания го моделираха в твърдо доказателство за нарастващата й възбуда.
— Моля те недей — тя прошепна до устните му, когато целувката му стана не толкова настойчива, — не ме докосвай повече.
— Не ни лишавай от това, Шели. След цялата тази игра, не ни лишавай. Не сме ли си платили достатъчно, за да се порадваме на това щастие? Искам да те опозная цялата.
Той започна с ухото й. Обходи го задълбочено с кадифено грапавия си език, който закачливо дразнеше и галеше. Ръката й несъзнателно се бе вкопчила в бедрото му. Тя разсеяно стискаше мускулестата плът под панталоните му, като го сграбчваше силно, когато неговите докосвания увеличаваха възбудата й.
Ако Грант не бе вече завладян от нуждата да я притежава, местоположението на ръката й щеше да му даде повече от достатъчно поводи за това. Сега неосъзнатото й докосване само разпалваше огньовете на страстта му и го караше да бъде по-решен от всякога да се пребори със страховете и задръжките й.
Устата му вкусваше гладката кожа на шията и ключиците й, като я хапеше леко. Сама Шели усети, че посреща със задоволство надигащата се в нея буря. Искаше да бъде въвлечена във вихъра й, в урагана, който предизвикваха у нея милувките му.
Нетърпелив да свали дрехите й, той я целуна през тях. Влажни горещи целувки проследяваха пищните извивки на гърдите й. Когато той достигна до зърното й, тя промълви името му и заплете пръстите си в косата му.
Езикът му нежно дразнеше възбуденото връхче през синята коприна и прозрачната материя на сутиена й. Дишането й се ускори и накъса, докато той целуваше гърдата й още по-влудяващо, и тя рязко извика името му, когато нежно я захапа. Той отлепи устни само за миг, колкото да промълви нейното като някакъв любовен припев.
Шели изобщо не се възпротиви, когато ръката му се плъзна под полата и погали бедрата й. Копринената материя на чорапогащника само усили чувствителността й. Тя се стопи от докосването му и се движеше така, че насърчаваше смелите му изучаващи движения.
Колкото и възбудени да бяха, никой от двамата не бе подготвен за взрива от усещания, който ги разтърси, когато милващата му ръка достигна там, където се събираха бедрата й. Той притисна чело към гърдите й, докато пръстите й останаха заплетени в тъмните му коси.
Грант шептеше любовни думи, а бедрата й се разтваряха и отпускаха.
— Шели, аз трябва да те любя! — възкликна той и разтвори ръка, за да я обгърне.