— За предпочитане за кого?
Той изтръгна нещо като усмивка от нея, преди да продължи внимателно и сериозно:
— Липсваше ми, Шели.
— Недей. — Тя почти се задави, сведе поглед и поклати глава. Ненавиждаше сълзите, които напираха в очите й. — Моля те, недей. Не го прави още по-трудно.
— Ти си тази, която го прави по-трудно. Казах ти, че ще напредваме според твоите желания, но вече не издържам този ад.
— Ти ме пренебрегваше почти три седмици — проплака тя с наранена женска гордост. — Можеше и да съм умряла.
— О, не, Шели. Аз даже прекалено много усещах съществуването ти. По някакъв перверзен начин се надявах, че и ти страдаш колкото мен. Всяка нощ лежах в леглото и си мислех за теб, за уханието ти, за усещането от кожата ти, за вкуса ти.
— Не…
— Толкова много те желая, че ме боли. — Той пристъпи напред и постави ръце върху раменете й. — Шели…
Вратата се отвори.
— Мистър Чап… Извинете. — Студентката се отдръпна многозначително. После небрежно се облегна на отворената врата и присви очи с лукаво изражение.
Шели бързо изтри сълзите от бузите си и се обърна към прозореца. Сви ръце пред талията си, сякаш да се предпази.
— Какво има, мис Цимерман? — попита Грант кратко. Момичето очевидно не се плашеше лесно и посрещна суровото му изражение с дръзка усмивка.
— Нищо. Може да почака. По-късно — каза тя и излезе, затваряйки плътно вратата зад себе си.
Един напрегнат момент и двамата останаха неподвижни, после Грант се приближи към нея.
— Шели, съжа…
Тя рязко се извърна и го погледна.
— Защо не поканиш нея за свой асистент? Изглежда повече от съгласна да направи всичко за теб.
Изненаданото изражение на лицето му я накара да изпита задоволство, но не намали гнева й. Неосъзнато си изкарваше на него яростта, която изпитваше към самата себе си. И тя не бе по-добра от останалите, които му се хвърляха на врата и жадуваха за прегръдката му. Колко ли сърца бе събрал в колекцията си? Идеята, че може да бъде една от харема му, я вбеси.
— Сигурна съм, че твоята мис Цимерман или някоя като нея просто си умира да прекарва дългите вечери с теб и да прелиства прашните ти учебници.
Грант трудно се овладя да не избухне. Тя позна по това как напрягаше челюстта си и как притискаше ръце към страните си.
— Тя не е „моята“ мис Цимерман. И какво общо има тя, по дяволите? Тя е една малка глупава студентка. Е, и? Повярвай ми малко, Шели — каза той раздразнено. — Е, ще ми помогнеш ли или не?
Бе предизвикателство, дръзко и открито. Тя трябваше да го приеме с изправена глава.
— Да, ще ти помогна. Ще направя проучванията и ще проверявам изпитните работи. Това е строго бизнес споразумение.
— Много добре.
— Наистина това имам предвид. Просто бизнес.
— Разбирам.
И двамата лъжеха и го знаеха. Това нямаше нищо общо с бизнеса, но в момента ги устройваше да се преструват, че е така.
— Колко ще ми плащаш?
Той изруга тихичко и пъхна ръце в джобовете на панталона си, като опъна плата до скъсване. Тя избягна очите му.
— Какво ще кажеш за двадесет долара на седмица. Две вечери седмично.
— Предпочитам да е четиридесет долара на седмица. Двадесет долара на вечер, не повече от три часа, от седем до десет.
— Съгласен — изръмжа той. — Ще те очаквам довечера.
— Имам тест по икономика, за който трябва да уча довечера. Можеш да ме очакваш утре вечер.
— Добре. Ще мина да те взема.
— Аз ще дойда с моята кола.
Ясно се усещаше раздразнението и разочарованието му. Той се наежи.
— Знаеш къде живея.
— Да. Ще се видим точно в седем, мистър Чапмън.
Тя го заобиколи, отвори вратата и излезе, преди да се поддаде на инстинкта да зарови пръсти в гъстата му разбъркана коса и да го помоли да я целуне.
— Точно на време — отбеляза той, като отвори при почукването й на вратата на следващата вечер.
— Както обещах.
— Влизай. — Носеше протъркани дънки и ватена фланела с изрязани ръкави. Босите му крака бяха обути в джапанки. Като видя небрежното му облекло, усети, че сърцето й се разтуптява и дланите й се навлажняват, но спокойно го заобиколи и влезе в апартамента.
Бе облечена в колосана бяла риза с плисирана предница, тънка черна вратовръзка и черна вълнена пола. Спретнатата й опашка също допринасяше за строгия вид, който се бе опитала да постигне. Погледна планината от книги, струпани върху масичката за кафе, с престорена антипатия.
— С какво да започна?
Той окачи наметалото й на една закачалка близо до вратата и с махване на ръка й посочи да влезе в стаята.
— Искам първо да се заемеш с тези три книги, ще ти посоча кои глави, и да отбележиш случаите, когато Конгресът не е зачел президентското вето. Също така си запиши дали приетият закон в крайна сметка е бил благоприятен и изброй причините защо. От това ще стане добър въпрос за изпита и ако студентът е прочел материала, трябва да бъде в състояние да даде няколко добри примера.