— Може ли да те съблека? — попита Грант, допрял устни до кадифеното местенце под ухото й.
— Да.
Той издърпа омотаната блуза от раменете и свали комбинезончето до кръста. Бавно се изправи и я издърпа след себе си. Разкопча полата й, издърпа ципа и тя се свлече на пода заедно с комбинезончето. Той помогна на Шели да се измъкне от тях. Очите му обходиха тялото й и ръцете му ги последваха.
Сключи ръце около гърдите й не със страст, а с възхищение, сладко я целуна по устните, преди да коленичи отново. Чорапогащникът й бе в сивкав оттенък и горната му част бе от прозрачна дантела. Той я целуна през дантелата. Когато издърпа дантелата надолу, целуна направо кожата й и копнежът му така нарасна, че едва не разкъса чорапогащника на парчета, докато го издърпваше от краката й. Овладявайки желанието си, той се отдаде на този празник за очите, който му предлагаше очарователната гледка. Тя поглади веждите му с нежни пръсти, докато Грант изследваше всеки сантиметър от тялото й, докосваше я, целуваше я, опитваше сладкия й вкус. Той се наведе и потърка нос в триъгълника на нейната женственост.
— Грант — почти без дъх промълви Шели.
Той се изправи веднага, вдигна я на ръце и с лекота я понесе нагоре по спираловидната стълба.
Остави я да стъпи встрани до леглото и отметна покривалото. Изпепеляваща страст и нежна любов се бореха в очите му, когато я положи на леглото. С дързост, каквато не знаеше, че притежава, защото никога преди не се бе проявявала, тя се подпря на лакти, за да го вижда, докато той бързо се освобождаваше от дрехите си.
Докато смъкваше тесните си слипове надолу по мускулестите си бедра и прасците, тя възхитено се взираше в открояващата му се мъжественост. Грант се приближи към нея бавно, без да бърза прекалено, за да не я изплаши. Затова бе изненадан, когато Шели му каза:
— Ти си красив, Грант. Красив. — Срамежливите й пръсти се протегнаха да докоснат стегнатото му бедро. После тя се наведе напред и го целуна, отначало колебливо, после толкова настъпателно, че го остави без дъх, без мисли, сякаш без живот…
— Боже мой, Шели! — Грант се отпусна на леглото до нея и я сгуши в прегръдката си. Натискът на ръката му върху гърба й я приближи още повече към него. Мекотата на корема й пое силата на желанието му и пулсът им се сля в едно.
Той плъзна ръка по бедрото й, толкова бавно, че умоляващ шепот се изтръгна от устните й. Мъжът ги улови със своите устни, докато ръката му нежно раздели бедрата й и докосна най-съкровената точка на нейната женственост. Милувката му бе опияняваща. Когато стана по-настойчива, нейните ръце се сключиха около врата му. Дъхът му бе като нежен полъх на вятъра в ушите й, когато тя изхлипа радостно:
— Не мога да повярвам, че това се случва. Да не би да е просто още един сън. О, Боже, дано не е.
— Истина е, любима. Ти си истинска. Скъпа и безценна за мен и толкова много жена.
Въздишка от удоволствие се откъсна от гърлото й, когато той я докосна така, както никога не бе докосвана. Сърцето и душата и мислите й се обляха от искряща светлина.
— Грант… — извика тя, като се опитваше да го придърпа отгоре си.
— Не, любов моя — прошепна той близо до врата й. — И двамата изпитваме едно и също, от началото.
Тогава замъгленото й съзнание не разбра смисъла на думите му. Само усети великолепното чувство, когато ръката му се плъзна по извивката на ханша й и я повдигна леко, за да посрещне мощния му тласък. Тя го пое, повдигна бедрата си над неговите и го притисна към себе си. Бе пометена от огъня му. И това, което се бе случило само веднъж в живота й досега, и то само преди секунди, се повтори, още по-върховно, по-пълноценно от първия път, защото сега той бе в нея.
Телата им още бяха преплетени заедно, а те лежаха, останали без дъх и изпълнени от наслада. Косата й бе като влажна коприна, която покриваше гърдите му. Ръката му леко галеше извивката на гърба й.
— Грант — прошепна Шели, като се поколеба да не наруши този момент на блаженство. — Вярваш ли в приказки?
Грант дишаше дълбоко и тя усети, че той се раздвижва отново.
— Не преди тази вечер.
Седма глава
Грант разглеждаше бърканите яйца, които бе набол на вилицата си, и каза замислено.
— Ти дори не попита.
Шели завъртя глава и го погледна въпросително.
— За кое?
Той бавно сдъвка хапката си, преглътна, отпи от кафето и отвърна:
— Нито веднъж не ме попита за Миси Ланкастър и мен.
Тя хвърли поглед към своята празна чиния. Не си спомняше откога храната не й се бе струвала толкова вкусна или откога не бе чувствала такъв глад. След като си бяха взели душ заедно, Шели се бе увила в неговия син хавлиен халат, който на Грант му стигаше до средата на бедрото, а на нея — до коленете. Тя го бе убедила да си облече само долнището на пижамата.