Сега, когато за пръв път закусваха заедно, тя го погледна и отново бе поразена от красотата му. Косата му беше още влажна от душа. Бузите му бяха гладки, защото се бе бръснал скоро. Косъмчетата по тялото му се къдреха и извиваха по начин, който продължаваше да я очарова, въпреки че ги бе изучавала безброй пъти през нощта със сънени пръсти и унасящи се очи. Тя си спомни точно соления вкус на тънката пелена от пот, която го покриваше всеки път, щом се любеха. Езикът й я изтриваше от кожата му, докато той й шепнеше любовни думи и прекарваше пръсти през косата й.
Погледът, който отправи към него сега, бе топъл и замечтан заради връхлетелите я спомени.
— За мен не беше важно да знам. Нищо, което си направил или би могъл да направиш, не би променило чувствата ми към теб. Мислех си, че ако искаш да знам, сам ще ми кажеш, без да трябва да питам.
Той остави бялата си чаша в чинийката и се протегна през масата, за да покрие ръцете й със своите.
— Нямам представа каква любовница е била Миси Ланкастър. Аз никога, никога, Шели, не съм бил неин любовник. Тя бе влюбена в друг.
Шели преглътна бавно.
— Ти беше ли влюбен в нея? — Обръчът на ревността се сключи около нея и започна да я притиска. Тя не искаше да знае, но трябваше да го научи.
Той се усмихна леко и поклати глава.
— Не. Никога не сме били нещо повече от приятели. Хиляди пъти съм си пожелавал да не й бях толкова добър приятел. Може би, ако не бях, тя щеше да е жива.
Виждайки обърканото изражение на лицето й, Грант каза:
— Нека ти обясня. Миси имаше връзка с един конгресмен. Той беше млад, хубав, известен, с амбиции в политиката… и женен, с три малки деца.
Намръщената физиономия на Шели показваше ясно мнението й за този неназован конгресмен.
— Точно така — каза Грант, имайки предвид изражението й. — Аз смятах, че не е влюбена в когото трябва, но тя бе луда по него. Както и да е — въздъхна той, — когато аз се присъединих към екипа на сенатор Ланкастър и се запознах с Миси, помежду ни възникна приятелство. Веднъж аз се съгласих неохотно да я придружа на един прием, където трябваше да се срещне с любовника си. След като онзи бе уредил някой да закара жена му вкъщи, „защото възникнало нещо спешно“, той се измъкна с Миси, за да прекарат заедно далече от хорските очи.
— И това им стана навик — предположи Шели интуитивно.
— Точно така. Аз попаднах в положението да ухажвам една от най-красивите млади и необвързани дами във Вашингтон заради удобството на любовника й. Или я прибирах от техните срещи и я изпращах до дома й в ранните часове, или тя си извикваше такси. Във всички случаи хората си правеха заключението, че момичето се среща с мен, а не с конгресмена с очарователната съпруга и трите деца.
Презрението на Грант към този мъж бе очевидно. Очевидно бе и презрението му към собственото му поведение.
— Какво се случи? — попита Шели внимателно. — Защо Миси се самоуби?
— Обичайното. Тя забременя и конгресменът побесня, когато му го съобщи. През цялото време тя наивно се е надявала, че той ще напусне жена си заради нея. Аз я бях предупреждавал от месеци, че надеждите й са напразни, но Миси не ме послуша. Обади ми се от тайния им апартамент. Когато пристигнах там, тя бе неутешима. Той й бил казал, че ще уреди един таен аборт, но че това е всичко, което може да очаква от него. Когато я оставих в дома й, я посъветвах да си легне и да поспи. На следващата сутрин тя беше мъртва.
Шели постави ръката си върху неговата.
— Защо не каза на никого истината, когато бе несправедливо обвинен и уволнен от работа? Ако бе отишъл при сенатора и му бе разказал, нямаше ли да ти повярва?
— Може би. Не знам. Ако не бях назовал виновника, сенаторът можеше да си помисли, че съм си измислил цялата история, за да се защитя. А ако му бях казал кой бе другият мъж, той вероятно щеше да му обяви война. Щях да се радвам да видя как подлецът си получава заслуженото, но не исках да съсипвам жена му и децата. Те бяха единствените наистина невинни в цялата бъркотия. Дори Миси бе достатъчно голяма, за да знае, че се плаща за всичко.
— Малцина биха постъпили като теб, да поемат вината за нещо, което не са извършили.
Грант се засмя дрезгаво.
— Не ме обкичвай с медали, Шели. В онзи момент действията ми се ръководеха от апатия, не от лоялност. Беше ми писнало от двуличието и сплетниченето. Ако колегите ми смятаха, че мога да съм толкова коравосърдечен, то аз не исках да имам нищо общо с тях. Те бяха готови, дори нетърпеливи да повярват във вината ми, че съм съсипал живота на момичето. Аз просто изобщо не се интересувах какво си мислят за мен. — Той спря за момент, а тя го гледаше трогната. — Когато отидох във Вашингтон, летях в облаците, почти фанатично уважавах правителството и личностите, които се включваха в него. Не след дълго открих, че те са хора точно като всички останали, с всички слабости на човешката природа. Когато си тръгнах, чувствах, че съм над всичко това. — Той впери сиво-зелените си очи в нея и добави: — Но и аз не съм по-добър от тях.