Грант я издърпа да се изправи и да заобиколи малката маса, за да застане пред него. Хвана и двете й ръце в своите.
— Ако се бе появила на лекциите ми като омъжена жена, пак се съмнявам, че това би имало значение за мен. Като те видях след десет години раздяла, зряла и по-красива отвсякога, не бих позволил на никой съпруг да ми попречи да те имам. Бих направил всичко, бих казал всичко, за да предизвикам това, което се случи между нас снощи.
Тя докосна посребрелите коси на слепоочията му. Гласът й трепереше от вълнение.
— Нямаше да ти се наложи да полагаш големи усилия. Слава богу, че не бях поставена в ситуацията да избирам между теб и съпруга си. И не съм сигурна, че моралът би повлиял на решението ми.
— Съпругът ти не е оценил каква жена си, Шели. Разбрах това. Усетих го по изненаданите ти реакции снощи.
Тя се усмихна мило на мъжката му суетност.
— Ако имаш предвид, че не ме е любил хубаво, прав си. Той никога не целуваше гърдите ми със страст. Понякога ги целуваше, но не така, както ми се искаше, не така, както го правиш ти. — Шели така и не разбра откъде се взе този нехарактерен за нея изблик на смелост, но не се притесни, че му казва тези неща. — Той не гъделичкаше с език сгъвката зад коленете ми, никога не ми говореше, докато се любехме, не ме гушкаше след това. Не можа да ме доведе до пълно удовлетворение, но и не ми прости за това. Ти успя. През цялата нощ.
Той грабна ръката й, поднесе я към устните си и пламенно целуна дланта й.
— Благодаря ти, че ми каза това, Шели. Боже, толкова ми се искаше да е точно така. Така ми си стори от учудената ти реакция. Толкова се надявах. Аз съм един проклет егоист, но ако не можех да имам девствеността ти, исках поне това.
Тя нежно прокара пръст по устните му.
— Отнемането на девствеността ми не означаваше нищо за мен. Болеше ме, беше акт без любов и нежност. Снощи беше… — Очите й се плъзнаха по стените на кухничката сякаш абстрактната идея, която се опитваше да назове, бе някъде на стената. — Раждане. Аз станах жена.
Очите му се изпълниха от вълнение.
— Обичам те.
— Обичам те. — Тя нежно повтори думите. После, защото ги бе потискала в себе си десет години, ги повтори отново, по-силно.
Той я притегли към себе си и положи чело на гърдите й. Ръцете й обгърнаха главата му и я притиснаха към себе си. Останаха в тази поза дълго, наслаждавайки се на изречените обяснения в любов. Когато Грант повдигна глава, очите му излъчваха недвусмислена покана.
— Всички тези приказки за целувки по коленете и така нататък ме… хъм…
С умели движения той развърза колана на халата от фината й талия. Страните на хавлията се отпуснаха и му разкриха голото й тяло. Ръцете му галеха задната страна на бедрата й под халата, докато той сведе глава и притисна устни към пъпа й. Езикът му се стрелна в малката вдлъбнатинка и той промърмори доволно.
— Мислиш ли, че може да ти дойде подходящо настроение?
Устата му, гореща, влажна и настойчива, беше достатъчно убедителна. Дланите му обхванаха дупето й и започнаха да го мачкат нежно.
— Трябва да ти призная нещо — промърмори тя. — Помислих си го още преди теб.
— Не бъди сигурна.
— Хайде да се качим горе.
— Хайде да останем тук.
Той я изненада и преди тя да осъзнае какво става, вече я бе придърпал в скута си.
— Грант — прошепна тя с широко отворени очи. — Аз никога…
Той примигна закачливо, доста доволен от себе си, докато развързваше връзката на пижамата си.
— Ти винаги си била… хъм, Шели… отлична ученичка, винаги си… усвоявала бързо — се напрегна да каже Грант през зъби, докато тя показваше очевидна склонност към нововъведения.
— Ти си… добър… учител.
Сухото скучно съдържание на учебника по финанси, който тя четеше, не достигаше до съзнанието й. От един час се опитваше да осмисли фактите от текста, но мислите й бяха много надалече и очите й като с магнит постоянно се връщаха на мъжа, който седеше в другия край на стаята и се бе задълбочил в книгата, която лежеше в скута му.
Толкова го обичаше, просто любовта не можеше да се побере в тялото й. Сексуалната привлекателност на Грант и нейната собствена реакция към сексуалното му излъчване я поразяваше. Даръл, макар и добре запознат с механиката на човешката сексуалност, си нямаше и представа от романтичност, от техниката на любенето. Той не би разпознал в жената, която без притеснения се бе любила с Грант по всевъзможни начини, същата жена, която бе лежала безучастна и неподвижна под него. Щеше да се побърка, ако разбереше колко лош любовник е бил. Тази мисъл я радваше по някакъв перверзен начин.