Выбрать главу

— Ти само гледаш отнесено. — Тихите думи на Грант я извадиха от замаяността и я накараха да го погледне, когато той повдигна поглед от книгата си.

— Уча.

— Ъхъ. — Отвърна той очевидно неубеден.

— Ще съм ти благодарна, ако не ме прекъсваш повече — каза Шели официално.

Мъжът се усмихна, преди да се върне към четивото си.

Времето, което все още беше студено и дъждовно, ги бе насърчило да си останат вкъщи. Бяха се върнали в леглото, след като разчистиха кухнята след закуска. Малко поспаха и се освежиха, но решиха да помързелуват до края на деня. И двамата ревниво кътаха това скъпоценно време заедно и не искаха нещо да го помрачи.

С неохота тя му беше признала, че трябва да учи за изпита по финанси. Тъй като той пък трябваше да подготви лекциите си за следващата седмица, се съгласиха да прекарат два часа поотделно, за да учат. Те застанаха в средата на стаята и сцената, с която се разделиха, бе точно като извадена от някой сърцераздирателен филм.

— Хайде да седнем заедно на канапето. — Той целуна ухото й и с език проследи очертанието му.

— Не. Нищо няма да научим и само ще удължим мъчението си.

— Обещавам да не те докосвам.

— Но аз не мога да обещая. — Тя плъзна ръце под ризата му и притисна длани към гърдите му.

— Но така ще седя чак там — оплака се Грант. — Ще ми липсваш.

— Няма да стане. — Тя въздъхна, разкопча ризата му и го обсипа с целувки.

— Страхуваш се, че ще те разсейвам ли? Че ще правя нещо такова? — Той сведе глава и близна зърното на гърдата й с език.

Тя бе облякла една негова стара риза. Той я бе убедил, че и сама не иска да облече тесния си костюм. Освен ризата, на която бе навила ръкавите до лактите си, бе облякла бели спортни шорти, които й стигаха точно до под коленете. Ризата стигаше до средата на бедрата и поне малко я прикриваше.

Когато Грант се отдръпна, мекият памучен плат беше мокър, там, където устата му бе оставила следа.

— Или нещо разсейващо като това?

Пръстите му се плъзнаха по корема й, скриха се под ризата и стигнаха до тъмния триъгълник, където се събираха бедрата й.

— О, Грант, — простена тя и с върховно усилие на волята го отблъсна. — Тръгвай.

— Сухарка — измърмори той, но отиде до другия край на стаята и потъна в креслото.

Сега, почти час по-късно, тя все още не знаеше повече за изпита, отколкото преди да започне. Дори от такова разстояние той продължаваше да я разсейва. Единственото, върху което можеше да се концентрира, бе споменът за това как я любеше, начинът, по който устните и ръцете му можеха до я доведат до такъв връх на сексуалната възбуда, какъвто никога не си бе представяла. Тя би трябвало да се досети, че между тях двамата ще се получи така. Не беше ли й подсказала целувката отпреди десет години, онази забранена целувка, която отказваше да се изтрие от съзнанието й, че никой мъж няма да я люби като него?

Шели с умиление си мислеше за миналото. За бъдещето изобщо не се замисляше. То я плашеше. Защото накъде щяха да тръгнат оттук нататък? Тя го желаеше, но да се посвети на един мъж бе нещо, което се бе заклела да не прави никога повече. Презираше жената, в която се бе превърнала, когато се ожени за Даръл, защото бе изгубила индивидуалността си. Бе станала бледа сянка, съществуваше без живец, без душа. Никога нямаше да допусне това да се случи отново.

Грант й бе казал, че я обича. Но докога? Той не бе говорил за обвързване. Дали тя не беше само като освежителна напитка, която му бе необходима, за да се възстанови след бурите във Вашингтон? Щом се почувстваше по-добре, какво ли щеше да изпитва към нея?

— Сега вече се взираш и се мръщиш — подразни я той.

Тя примигна, докато погледът й се фокусира и мръщенето й се превърна в доволна усмивка. Ако за тях нямаше бъдеще, Шели не искаше да се занимава с този факт в момента. Нямаше да пропилява времето, което имаха сега, като премисля какво може да се случи.

— Извинявай — каза тя, като окончателно се предаде и затвори учебника си. — Просто си мислех за ужасната оценка, която ще получа на този изпит и как това ще е изцяло по твоя вина.

След като нетърпеливо бе очаквал и най-малката покана от нейна страна, Грант скочи от стола си и дойде да се опъне до нея на канапето.