— Може би ще трябва да се примириш с една петица. — Той потърси устата й с жарка целувка.
— Ти подготви ли си лекциите? — успя да попита тя, когато най-после устните й бяха освободени.
Той не й обърна внимание и започна да обсипва с целувки врата й. Вратът й се изви красиво и го улесни.
— Мислех си, че мога да си сменя предмета и да започна да преподавам анатомия и физиология. Ще си прекарваме страхотно, докато правим разни изследвания. Ще имаш само шестици.
— Така ли? — попита тя с много плътен и нисък глас.
Той бе разкопчал ризата и нежно милваше гърдите й. Обхвана едната, леко я повдигна и сключи устни около кафеникавото зърно.
— Ъ-хъ — изсумтя, без да отлепя устни, като сладко и нежно смучеше зърното й.
Ръцете й се плъзнаха по гърба му и обгърнаха стегнатия от дънките ханш. Насърчен от нея, той се намести между бедрата й. С малко непохватни пръсти тя започна да се бори с колана на дънките му.
— Грант?…
— Да, любов моя, да…
И двамата замръзнаха, когато звънецът силно иззвъня.
Той допря чело до нейното и изпусна една дълга въздишка. Звънецът иззвъня повторно. Грант я погледна с извинително изражение.
— Не мърдай — нареди той, надигна се от канапето и закопча колана си на път за вратата. Открехна я само няколко сантиметра.
— Да? — почти изръмжа Грант.
Прелъстителен кикот изпревари появата на Пру Цимерман в стаята.
— Така ли се посреща… приятел?
Тя се завъртя към вцепенения Грант, преди да забележи Шели, която се сви в ъгъла на канапето, подви крака под себе си и забързано закопча ризата си, въпреки че платът се бе увил около бедрата й доста многозначително.
Грант не бе успял да закопчае ризата си и Пру предизвикателно прекара пръсти нагоре и надолу по линията на илиците, докато казваше:
— Отбих се да попитам за някои допълнителни материали за четене. Не се представих на теста така добре, както очаквах.
Шели не можеше да повярва, че момичето е толкова безцеремонно. Гърдите й очевидно не бяха стегнати от сутиен и зърната й ясно прозираха през плетения пуловер. Тя се доближи до Грант с олюляване и изви главата си по начин, който явно смяташе за неустоим. Когато ръката й се плъзна в отворената му риза, Шели изпита дива ревност и ядосано извика.
В същото време пръстите на Грант се стегнаха като менгеме около китката на момичето и яростно избутаха ръката й.
Пру рязко се извърна и срещна гневните сини очи на Шели. Тя забеляза, че е не съвсем облечена от пръв поглед. Устните й се разтеглиха в тънка ивица от яд и раздразнение, а очите й се присвиха преценяващо.
— Мис Цимерман, най-учтиво ви моля повече да не идвате тук и да не се обаждате. Всичко, което се наложи да обсъдите с мен, може да бъде обсъдено в учебната зала. — Грант се държеше строго. Шели предположи, че ако той се изпуснеше от контрол, щеше да удуши младата жена.
— Не бъдете смешен, мистър Чапмън. Знаете много добре защо съм тук.
— В такъв случай намирам поведението ви не само грубо, но и обидно. Не е необходимо да ви напомням, че сте само моя студентка, нищо повече.
— Точно като нея — изпищя Пру и посочи с обвиняващ пръст Шели, която едва се сдържаше да не се втурне към момичето и да му издере очите. С радост би я удушила, защото бе докоснала Грант по този начин. — Какво прави тя тук разсъблечена, удобно полегнала на кушетката ви?
— Това изобщо не е твоя работа — разгорещено отвърна Грант. Той я сграбчи за рамото и я повлече към вратата. Отвори с една ръка, а с другата я избута навън.
— Добре, аз ще се погрижа ректорът Мартин да научи, че спите с една от студентките си — заплаши тя, преди Грант да затръшне вратата и решително да заключи.
— Вярваш ли й? — извика Грант, като нервно прокара ръка през разбърканата си коса. — Аз… Шели?
Той се обърна и видя пребледнялото и напрегнато лице. Вместо да трепери от гняв, както преди секунди, тя се бе свила уплашено.
— Какво има? — втурна се той към нея.
Тя преглътна.
— Нищо, Грант. Мисля, че трябва да ме откараш у дома. — Тя започна да се надига, но ръцете му я възпряха.
Той повдигна главата й, за да я накара да го погледне в очите.
— Погледни ме — настоя, когато тя се опита да извърне глава. — Защо? Защо искаш да те отведа вкъщи? Защо, по дяволите?
— Защото… защото… тя е права, Грант. Аз не би трябвало бъда съм тук. Хората ще си помислят…
— Изобщо не ми пука какво ще си помислят хората — изръмжа той.
— На мен пък ми пука — извика тя в отговор.
— Шели… — Ръцете му обгърнаха раменете й така здраво, че тя изохка. Той леко отпусна хватката си.