Като знак на новопридобитата й увереност, тя го накара пръв да заговори.
— Шели — изрече той студено и покровителствено. Още бе запазил момчешката си хубост с трапчинките на бузите. — Събудих ли те?
— Да — излъга тя.
Даваше й чувство за превъзходство и фактът, че е гола под робата си и че той не може да възбуди тялото й, никога не бе могъл. Копнееше да му изкрещи това в лицето, да размаха провала му като знаме, да го унижи и обиди така, както той бе постъпил с нея вечерта, когато безчувствено я бе информирал, че не я иска вече в живота си.
— Може ли да вляза?
Тя повдигна рамене и се отдръпна настрани. Даръл забързано се промъкна покрай нея и едва сега тя забеляза гнева му, който пречеше на трапчинките му да се покажат. Нещо го бе вбесило. Той рядко си позволяваше да му личи, че е разстроен.
Обърна към нея чак след като бързо обходи с поглед стаята.
— Седни! — заповяда Даръл, извивайки пръсти върху бедрата си, което бе още един знак за нервността му.
— Не — отвърна Шели и кръстоса ръце на гърдите си.
Не можеше да си представи какво го е довело чак от Оклахома, толкова рано в неделя сутрин, но нямаше намерение да се подчинява на заповедите му както някога. Единственото чувство, което той пораждаше в нея, бе любопитство. Но тя нямаше да му достави удоволствието да го попита какво иска. Само го погледна хладно.
Челюстта му се стегна. Той скърцаше със зъби — навик, с който се опитваше да се пребори от години. Пак заогъва пръсти.
— Искам да знам какво по дяволите си мислиш, че правиш?
Тя примигна няколко пъти и се засмя.
— Канех се да правя кафе.
Той заплашително пристъпи към нея.
— Не ми се прави на остроумна, по дяволите. Знаеш за какво говоря. Онзи Чапмън. Виждаш ли се с него?
Шели разсеяно се зачуди как думите минаваха през устните му, без да личи те да се движат.
— Да — отговори тя просто. — Посещавам неговите лекции по политически науки два пъти седмично.
— Много повече от това е — изръмжа Даръл, внезапно давайки воля на трудно сдържания си гняв. — Един мой приятел ви е видял заедно на футболния мач и после в къщата на ректора. Ходела си в апартамента му вечер. Какво по дяволите си мислиш, че правиш? — запита той отново.
— Това изобщо не е твоя работа — отвърна тя и отметна глава назад по такъв предизвикателен начин, какъвто той никога не бе виждал и който веднага го порази. Бурята, която се надигаше в очите й, също бе нещо ново за него.
Когато Даръл се осъзна, изсъска.
— Как ли пък не. Ти си моя…
— Бивша жена, д-р Робинс. И то по твоя воля, ако си спомняш. Не знам защо си тук и никак не ме е грижа, но сега ти казвам да си тръгваш.
Той не й обърна внимание.
— Винаги си си мечтала за него, нали? — ухили се ехидно. — Не знам дали си даваше сметка колко често споменаваше името му. Боже мой, седем години, осем години след училище, кой по дяволите си спомня учителите. Не и ти. „Мистър Чапмън това, мистър Чапмън онова.“ Мислех, че си като омагьосана, защото е във Вашингтон. Но сега ми се изяснява, нали? При неговата лоша репутация бих предположил, че юношеското ти влюбване ще се поохлади. Или онова, което е направил с момичето във Вашингтон, само го прави още по-неотразим?
Тя нямаше намерение да защитава Грант пред този палячо. Обърна му гръб, отиде до вратата и я отвори.
— Не си прави труда да идваш пак, Даръл. Сбогом!
Той прекоси стаята и затръшна вратата. Сграбчи я за раменете и я разтърси грубо.
— Спиш ли с него?
— Да — отвърна натъртено тя и го погледна триумфиращо. — И се наслаждавам на всяка минута.
— Кучка. — Той избухна и Шели разбра, че го е наранила по възможно най-болезнения начин. Бе засегнала егото му, което от години имаше нужда от отрезвяване. Той не можа да го понесе. — Знаеш ли, че ставал за посмешище? Знаеш ли?
Той я разтърси още по-силно, но тя не реагира.
— Правя теб за посмешище, Даръл, и точно заради това си ядосан. Какво направи приятелят ти? Върна се в града и разказа на всички, че безличната ти срамежлива женичка вече не изглежда толкова безлична и срамежлива? Той разказа ли на всички, че тя не се нуждае от теб в крайна сметка? Че е по-щастлива всеки час от живота си без теб, отколкото ти си успял да я направиш щастлива за пет години? Ако е казал така, бил е прав.
— Млъкни — изкрещя Даръл. — Не давам и пукната пара какво правиш с живота си, но ме засяга как това влияе на моя. Създал съм си име. Ще се женя за дъщерята на главния лекар. Можеш ли да си представиш какво би означавала една такава партия за моята кариера? Но ако се разчуе и дума за евтината ти историйка с твоя професор, това ще запрати всичките ми планове за кариера на боклука. Ще прекратиш тази смешна връзка незабавно. Поне докато не се оженя повторно.