Тя му се изсмя в лицето и го вбеси още повече.
— Твоето име, твоята женитба, твоята кариера. Мислиш ли, че ме е грижа за всичко това?
— Никога не те е било грижа.
— О, и още как. — Думите й сами се изстрелваха. — Достатъчно ме бе грижа, когато работех дълги усилни часове, за да те издържам да завършиш медицина. Достатъчно ме бе грижа, за да ти правя проучванията и да печатам изнурителните ти, безкрайни курсови работи. Но когато завърши трети по успех, не ми се отблагодари с ваканция и дори не ме заведе на ресторант. Ти отиде на тридневна екскурзия до Мексико с двама състуденти.
— Заслужавах малко почивка.
— И аз!
— Значи малкия спектакъл, който разиграваш сега, е за да ми отмъстиш за неправдите, който съм струпал на главата ти, така ли?
Шели поклати глава невярващо.
— Твоето его никога не престава да ме изненадва — разсмя се тя. — Не бих пропилявала такава ценна енергия заради теб. Може да станеш най-известният лекар на света или може да гориш в ада, не ми пука, Даръл Робинс. Ти ме отряза от живота си и това бе най-хубавото нещо, което ми се е случвало.
Той се наведе към нея.
— Беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало и на мен. Като си помисля, че се отказах от свободата си, за да се оженя за такъв айсберг като теб. Гаден номер ми изигра, миличка. Накара ме да те желая толкова, че да се оженя за теб, само за да открия, че си направена от камък. Предполагам, че твоят професор е бил малко шокиран, нали? Или ти бе достатъчно добра да го предупредиш, че да го прави с теб, ще е горе-долу толкова възбуждащо, колкото да го прави с труп.
Тя пребледня, поразена от унизителните му думи. Но преди да успее да му отвърне, той бе изблъскан настрани от нея и притиснат към стената. Ръката на Грант бе стиснала врата на Даръл като стоманени клещи.
Гол до кръста, явно бе имал време само да нахлузи дънките си, той бе подивял от ярост. Косата му заплашително падаше върху челото. Той бе небръснат и челюстта му се очертаваше в още по-решителна линия. Очите му хвърляха искри в лицето на Даръл с първобитна жажда за кръв.
— Ако някога пак й говориш така, ще размажа хубавата ти усмивчица, на която толкова разчиташ — изръмжа Грант.
Даръл нервно преглътна. Неуспешно се опита да прояви мъжество.
— Само ще прибавиш физическа саморазправа към другите си престъпления.
Грант се разсмя, но в очите му нямаше нищо весело.
— Говори каквото искаш за мен. Обиждай ме, ако това те кара да се чувстваш по-добре. Повярвай ми, бил съм атакуван от много по-важни и силни хора от теб, Робинс. Не можеш да ме засегнеш. Но ще те убия, без да се замисля, ако говориш така на Шели.
— Казах самата истина — изпищя Даръл.
— Каза чисти глупости. Не бих наранил Шели, като ти разказвам подробности, за това как сме се любили, но те уверявам, че това бе най-върховното изживяване, което съм имал в живота си. И докато си лежиш в студеното стерилно легло с удобната за кариерата ти съпруга, искам да си мислиш за всичко, което изпускаш, всичко, което си захвърлил заради монументалното си безпочвено самомнение.
Нещо пламна в душата Шели, но това не бе притеснение от думите на Грант, бе благодарност и любов. Тя дори не забеляза погледа, който Даръл стрелна към нея. Той я погледна с пробуден интерес, но тя виждаше само Грант.
— Значи ще продължите с долната си малка връзка? — запита Даръл с презрителна нотка.
— Не — отвърна Грант спокойно.
Любовното блаженство, което изпълваше Шели, внезапно изчезна и очите й се разшириха от тревога.
— Никаква връзка. Ние ще се оженим.
Тя отвори уста от изненада, но не произнесе нито звук. Даръл също бе останал безмълвен, когато чу отговора на Грант.
— И аз съм по-умен от теб, Робинс. Ще я любя така, както никога не си се сещал да го правиш, защото си бил прекалено глупав. Аз уважавам интелигентността и амбициите й. Нейната кариера ще бъде не по-малко важна от моята. Нашият брак ще бъде партньорство. Ще я накарам да забрави дните, които е преживяла с теб и ти си се отнасял с нея като с изтривалка за обувки.
С един последен заплашителен поглед Грант го пусна.
— Махай се. Достатъчно развали сутринта ни.
Даръл почти се строполи на пода от облекчение. Бързо се съвзе, оправи палтото си и хвърли един презрителен поглед към Шели.
— Моите поздравления — каза той язвително. После направи грешката да се обърне с гръб към професора.
— О, Робинс? — започна Грант учтиво.
— Да? — отвърна докторът и се обърна войнствено към него.