Ръката му с милувки се спусна надолу до бедрото и го стисна през плата на изтърканите й дънки. От устата й се откъсна задъхан вик:
— Грант!
Целта му не бе да я измъчва, а да й доставя удоволствие и той веднага реагира на мълчаливата й молба. Той се надвеси над нея, взря се в отнесените й очи, докато разкопчаваше дънките, и плъзна ръката си навътре. Пръстите му надигнаха финия дантелен ластик на бикините й и покриха тъмния триъгълник под тях.
— Грант?… — Гласът й бе станал тънък и писклив от възбудата, която причиняваха милващите му пръсти.
— Ти си истинска жена, Шели. Ще ти докажа каква страстна жена си.
Само за миг тя се противопостави на убедителния талант на пръстите му, докато осъзна, че това е безполезно. Предаде се на техните сладки заклинания и магията, която те правеха. Внимателно, нежно той докосваше най-чувствителната точка на женствеността й с връхчето на пръста си. Истинска огнена планина се надигна в нея.
Тя неспокойно изви гръб. Без да осъзнава, покри ръката му със своята и я притисна. Планината потрепери от закипялото вътрешно напрежение.
— Шели, погледни ме — настоя той, като хвана другата й ръка и преплете пръсти с нейните. Безизразните й очи се отвориха, за да срещнат погледа му, и чак тогава успяха да се фокусират.
— Грант… ти си… о, любов моя… — Огнената планина изригна с вулканична енергия и пръстите му се оказаха стегнати в пулсиращия обръч. Вълните на удоволствието прииждаха и прииждаха, докато накрая пожарът стихна сам.
Главата й се отпусна тежко на одеялото, докато гърдите й се надигаха и отпускаха задъхано. Когато накрая пулсът й се успокои и дишането й стана по-нормално, тя отново отвори очи. Примигна срещу ярката слънчева светлина, докато той се наведе и й направи сянка с главата си. Тя замаяно му се усмихна.
— Не знам дали трябва да бъда благодарна или засрамена — каза почти шепнешком.
— Никога не се срамувай от това, което си, а прояви благодарността си, като никога вече не се съмняваш, че можеш да ми доставиш удоволствие. Ти си единствената жена, която желая.
Тя внезапно осъзна, че е проявила егоизъм. Хвърли бърз поглед към красноречивото доказателство, което издуваше панталона му. Без да се замисля за последствията, тя го докосна.
— Съжалявам. Не беше справедливо към теб.
Той се усмихна и започна да разкопчава колана си.
— Още не сме свършили.
Внезапно почувствала се като жизнерадостно палаво дете, тя се засмя.
— Грант, не можем — опита се да протестира, докато той се наместваше. — Някой може да ни види.
— Глупости. — Той сведе глава, за да опише жарка пътека от целувки по врата й. — Просто се отпусни.
— Да се отпусна? Не мога — отвърна тя без дъх, като направи точно това, усетила сладкото господство на устата му. — Никога не съм се любила на открито.
— Не си?
— Не, никога.
— Нито пък аз — призна си той. — Така че е крайно време да го направим.
Девета глава
— Е?
Усещането от движението на устните му по косата й бе страхотно.
— Е, какво? — Тя се гушна в него, наслаждавайки се на топлината на тялото му след бурното любене допреди малко.
— Ще се омъжиш ли за мен? — Той пъхна ръка под блузата и погали гърдите й. Само преди минути тя бе лежала гола и незащитена от устните му. Любовта бе разпалила страстта му и тя с удоволствие бе приела опустошителните му целувки. Сега се наслаждаваше на нежното му докосване.
— Може и да ме убедиш.
Палецът му бе мил и успокоителен.
— Моля те. Обичам те. Този уикенд беше невероятен. Надявам се, че можем да изживеем още хиляди такива. Но аз няма да се задоволя с връзка. Искам да споделяме живота си, не просто една страна от него. Ти не би живяла заедно с един мъж без брак, а и аз вярвам в пълното обвързване. Омъжи се за мен, Шели.
Тя премести глава, така че да може да го погледне в очите.
— Сигурен ли си, Грант? Аз съм момиче от малко градче, не съм космополитна като жените, с които си свикнал.
— Аз съвсем не бях светският мъж, за който ме представи пресата след смъртта на Миси. А даже и да бях, пак искам само теб.
— Предполагам, че се разбрахме в такъв случай — каза тя меко. А когато веждите му се извиха въпросително, добави: — Защото откакто се помня, винаги съм искала само теб.
Грант малко се впечатли от враждебната атмосфера, която цареше в кабинета на ректора Мартин, когато нахлу там на следващата сутрин. Без дори да се огледа в покритото с килим преддверие, пристъпи към секретарката, подпря ръце на бюрото й и се наведе заплашително.