— От друга страна, те няма да пристигнат преди обяд. Имаме известно време.
Тя с усилие отдели погледа от неговия. От една седмица не се бяха любили и ако копнежът му бе поне колкото нейния, той го разяждаше отвътре като изгладняло чудовище.
— Добре изглеждаш — отбеляза тя, докато леко навлажняваше косата си.
Тъмният му костюм, бледо синята риза и строгата вратовръзка изглеждаха неуместно официални на фона на интимната атмосфера на банята.
— Благодаря — отвърна той разсеяно. Гледаше към шията й и броеше всяко пулсиране на вената в съблазнителната ямичка в основата й. — Ти също.
— Но аз… аз още не съм облечена. — Тя се обърна към него, останала без дъх.
— Точно това имам предвид. — Гласът му бе станал дрезгав от възбуда. Зениците му се бяха разширили и почти изпълваха ирисите му. Видя се отразена в тях, после видя как ръцете й се вдигат и обгръщат врата му.
— Става късно. Трябва да се обличам.
Беше я прегърнал и заровил лице отстрани на шията й.
— Да. Отивай да се обличаш. Не ме оставяй да попреча на това, което трябва да свършиш.
През цялото време, докато говореше, ръцете му повдигаха края на нощницата й. Първо пръстите му, после и дланите му се плъзнаха под ластика на бикините й, обхванаха ханша и го придърпаха към него.
Устните й трескаво потърсиха неговите и се сляха с тях. Тя отвърна на натиска му, като завъртя леко ханш в няма молба той да утоли копнежа, който я измъчваше. Грант я повдигна и я отнесе в спалнята, където я остави до леглото. Тя се пребори с токата на тънкия му колан, после свали ципа на панталона му. С разтреперани ръце се освободи от прозрачните си бикини, които никак не бяха успели да попречат на милувките му.
Той разхлаби възела на вратовръзката си и рязко я издърпа през глава, след като безцеремонно бе пуснал сакото си на пода. Измъкна се от панталона си, свали обувките и чорапите си, като очите му не се отделяха от нея — тя легна и разтвори нощницата си. Едва бе успял да разкопчае ризата си, когато се отпусна на колене.
Издърпа я отгоре си и първо с очи, после с ръце и накрая с устни изрази обожанието си. Цялата любов, която изпитваше към нея, намери израз в сладките целувки на устните му. И двамата си нашепваха нежни любовни думи в хармония, като някакъв дълго репетиран напев. Той позна момента, когато тя вече не издържаше, притисна твърдите си гърди към нея и се скри в копнеещото й тяло. Всеки тласък бе като любовна песен, композирана от неговото тяло за нейното. Страстта му експлодира в момента, когато тя премина границата на вселената, и виковете им се извиха в кресчендо.
Заситен, той се отпусна до нея и положи глава на гърдите й. Тя го обгърна и с нежни пръсти започна да милва лицето му.
Грант се надигна колкото да целуне гърдите й, изразявайки възхищението си от всичко, което я правеше жена. Блажената умора, която изпитваше, се отразяваше в сънените му очи, от които струеше мекият блясък на любовното удовлетворение.
С върха на пръста си очерта подпухналата й долна устна и докосна трапчинките й.
— Не знам какво да очаквам от сватбата — прошепна той, — но меденият месец ще е страхотен.
Шели закопча клипса на перлената си обица, докато бързаше към всекидневната. Грант бе вече там, за да посрещне родителите й. Той се здрависа с баща й и заговори любезно с майка й.
Тъкмо се бе заел да завързва наново възела на вратовръзката си, когато на вратата се бе звъннало. Срещна очите й в огледалото, което използваше, за да се види над рамото й.
— Още една целувка и нямаше да успеем — подхвърли той закачливо. Докато намъкваше сакото си, я целуна леко по бузата. — Изцапала си се със спирала точно под лявото око.
— А ти имаш влакънца от килима по ревера — отвърна му тя с престорен шепот. Грант ги изчетка и се втурна навън от спалнята.
Тя оправи грима си, приглади косата си, провери да не е забравила нещо съществено в бързината и после се забърза към гостите.
Настана оживление, когато Шели сърдечно се прегърна с родителите си, получи комплиментите им за копринения си костюм в прасковен цвят, съчетан със сивкавосиня блуза, и бе затрупана от подаръците, изпратени от приятели и съседи от родния й град.
— Бил, брат ми, очевидно закъснява — отбеляза Грант. — Той и жена му ще дойдат с кола от Тълса.
Шели бе благодарна на родителите си за лекотата, с която приеха бъдещия й съпруг, и за мигновеното разбирателство, което се установи помежду им.
— Ще пиете ли кафе? — предложи тя.
— Добре ще ни дойде след пътуването — отвърна баща й.
Звънецът на вратата и телефонът иззвъняха едновременно.