Изправи се пред недоволния съдия, но не се смути особено. Сега, когато смело бе направила изявлението си, се почувства много горда.
За първи път, откакто бе влязла в кабинета на съдията, Шели погледна Грант. От очите му струеше любовта, която изпитваше към нея. Тя почти се разтопи от облекчение, че той не я укорява за временната проява на недоверие.
— Мис Цимерман е несъмнено бременна — съобщи й съдията. — Имаме заверено удостоверение за това от един уважаван лекар. На какво основавате твърдението си?
Тя изправи раменете си.
— Мистър Чапмън е показвал неведнъж, че не се интересува от това момиче. Мис Цимерман дойде в дома му веднъж, когато и аз бях там, и нахълта вътре. Мистър Чапмън настоя тя да си тръгне незабавно и да не се връща. Точно тогава тя се закани, че ще му отмъсти, задето я е отблъснал. Мисля, че това е начинът й да го направи. — Тя разказа и за случая, когато Пру се бе обадила по телефона. — Мистър Чапмън не бе доволен от обаждането. Дори не искаше да разговаря с нея.
— Правите свои заключения, но засега ще отмина това — заяви съдията. — В тези случаи, когато сте били в дома на мистър Чапмън — съдията се прокашля, — отношенията ви били ли са напълно платонически?
В стаята настана тежка тишина.
— Не.
Веждите на съдията се извиха учудено. Той остави да изтекат няколко минути, като потупваше с молива си по купчината материали на бюрото си. Погледна към масата, където Пру Цимерман си шептеше нещо с адвоката си. После ястребовите му очи се отправиха към Грант.
— Мистър Чапмън, не съм незапознат с онази злополучна история във Вашингтон. Дали сте били невинен в онзи случай или не, няма връзка с настоящия проблем. Обаче, когато един мъж е бил замесен в скандал, той е уязвим спрямо фалшиви обвинения. Припомням ви, че сте под клетва. Някога имали ли сте сексуални отношения с мис Цимерман?
— Не съм. — Гласът му бе плътен, звучен, решителен, непоколебим.
Пру Цимерман се присви на стола си, когато съдията я прониза със строгите си очи.
— Е?
Маската на лицето й и нервите й рухнаха едновременно. Тя скри очи в дланите си.
— Приятелят ми ме изостави. Не знаех какво да правя. Съжалявам! Съжалявам!
В стаята настана хаос. Докато адвокатът на Пру я извеждаше от кабинета, тя, хлипайки, помоли Грант и Шели за прошка, че е излъгала. Накрая съдията изрецитира правния жаргон, с който официално обяви делото за приключено.
Когато той свърши, Грант прекоси стаята, хвана Шели за ръка и я придърпа към едно по-изолирано кътче до прозореца. Обхвана с длани лицето й и го повдигна към себе си, за да види тя пламъците на любовта, които горяха в очите му.
— Защо се подложи на това? Истината щеше да излезе наяве само след няколко минути.
— Исках ти да знаеш колко много ти вярвам. Колко те обичам. Прости ми, че те предадох, когато най-много се нуждаеше от доверието ми.
Той нежно целуна устните й.
— Признавам си, че бях бесен, когато си тръгнах от къщата ти, но имах цяла седмица да премисля. Не можеш да упрекваш булката, че се е разстроила при новината, че на младоженеца са му натресли иск за бащинство в деня на сватбата.
Той се засмя, но това бе тъжен смях.
— Боже, съжалявам, Шели. Ако оживеем до сто години, пак няма да мога да ти се издължа.
— Вече си го направил. Като ме обичаш.
— Но това може да не е последният път, когато подобно нещо се случва. Както каза съдията, моят характер и репутация ще бъдат подозрителни дълго време.
— Мога да се справя с всичко, докато знам, че ме обичаш.
— Обичам те. — Той я притисна към себе си, сякаш искаше да я направи част от собственото си тяло.
— Грант, защо не ми каза, че си се обаждал да питаш за мен преди години?
Той се изправи и я погледна.
— Как разбра?
— Мама случайно ми каза тази сутрин. Защо ти не ми каза още отначало?
— Страхувах се да не си помислиш, че се самоизтъквам. Или да не си внушиш, че съм се вкопчил в миналото и не виждам жената, в която си се превърнала. Когато се уверих какво изпитваш към мен, се поколебах дали да ти кажа. Ти бе достатъчно огорчена от брака си. Не исках да оплакваш неща, които са можели да се случат.
— Винаги ще съжалявам за годините, които сме пропилели разделени, ще съжалявам, че не ти казах какво изпитвам, когато бях достатъчно голяма, за да осъзная, че чувствата ми не са просто обожествяване на юношески идол.
— Хайде да не губим повече време — прошепна той като приближи устни до нейните.
— Какво имаш предвид?
— Господин съдия? — обърна се той към мъжа, който подреждаше бюрото си. Съдията погледна изненадан, че ги вижда, след като всички други си бяха тръгнали. — Ще ни направите ли една услуга? Може ли да ни венчаете?