— Не приличаш на никой банкер, който съм виждал — заяви Грант провлечено откъм вратата на банята, когато тя излезе изпод душа.
— И на теб страшно ти харесва да ми го напомняш. — Шели размаха пръсти пред лицето му и го изпръска с вода.
Той взе хавлията от ръцете й и я хвърли на пода.
— Да кажем, че никога досега не съм изпитвал влечение към някой кредитен служител. Но почувствах копнеж да направя това. — Той покри гърдата й с ръка и завъртя длан върху набъбналото зърно. — Нито пък съм виждал банкер да носи такъв сладък малък товар. — Другата му ръка поглади малката издутина на корема й.
— Вече не е толкова малък — каза тя, приближила устни до топлата кожа на врата му.
— Правят ли рокли за бременни в мишо сиво на тънко райе?
— Мразя мишото сиво на тънко райе. Никой не се е оплакал от дрехите ми на бременна. Даже клиентките ми се чувстват по-уверени, като видят жена, която съчетава кариерата с майчинството.
Четирите месеца на бременността бяха променили съвсем малко тялото й. Очевидното здравословно нарастване на бебето и поналелите се гърди бяха двете неща, които очароваха бъдещия татко. Ръцете му изучаваха корема всеки ден, измервайки развитието на детето им.
— Вече го обичам — заяви Грант и целуна все още гъвкавата кожа на корема й. — Но не чак толкова, колкото обичам майка му — прошепна той и се надигна, за да целуне дълбокия прорез между гърдите й.
— Дори след три години брак?
— Толкова много? — Мисълта му не следеше разговора. Мързеливо са наслаждаваше на вкуса на гърдите й.
Тя измърка и плъзна ръка под колана на панталона му.
— Да, и още трябва да разгонвам студентките ти.
— Ами! — присмя се той, почти останал без дъх.
— О, да. А и те са с гореща кръв. Знам какво е да седиш в класната стая и да копнееш по преподавателя си.
— Така ли?
— Ъхъ.
След дипломирането й се бяха преместили от Седърууд в Тълса, където тя си намери престижна работа в банка. Грант започна да преподава в един реномиран държавен колеж и след две години бе станал шеф на катедрата по политология и подготвителния факултет по право. Бе невероятно красив както винаги, слаб и атлетичен. Допълнителните сребристи нишки в косата му само подсилваха привлекателността му.
За първата им Коледа заедно тя му бе подарила лула и карирано сако с велурени кръпки на ръкавите. Той бе погледнал към разопакования подарък със зле прикрито разочарование.
— Не може един професор да няма такива неща — бе го подразнила тя. На 26 декември той ги замени за кожено яке и чифт тесни дънки. Мърморейки, тя се бе съгласила, че това бе по-добър избор, но хвърляше гневни погледи към всяка жена, която дръзваше открито да оцени сексапила му.
От време на време откъслечни истории, свързани със скандала около Ланкастър, изплуваха, но подробностите започнаха да избледняват в паметта на хората. Грант бе ценен за това, което беше сега. Сенчестото му минало малко влияеше на уважението, което сега печелеше. И ето че наскоро той бе помолен да обмисли възможността да се кандидатира за предстоящите местни избори.
— Ти искаш ли? — бе попитала Шели очарована, когато той й бе съобщил за политическия комитет, който се бе обърнал към него.
— Няма да ми попречат да се ангажирам на местно или дори щатско ниво. Може би ако внесем известна завършеност в политиката на щата, част от мръсотиите, на които станах свидетел във Вашингтон, ще се разчистят.
Той продължаваше да обмисля предложението, а тя ясно бе изразила намерението си да го подкрепи напълно каквото и решение да вземе. Животът й беше изключително пълноценен. Годините, прекарани с Даръл, за когото бяха прочели, че се е развел с втората си жена, сякаш никога не се бяха случвали. Животът й бе започнал в деня, когато Грант Чапмън я бе поканил на кафе след лекцията по политология. Или по-точно, в деня, когато я бе целунал за пръв път, когато тя беше още ученичка. Онези мрачни години между тези две събития бяха почти изтрити от паметта й.
Сега, все още в прегръдката му, тя изрази цялата любов, която изпитваше към него, с пламенната си милувка.
— Шели — промълви той, — тъй като не се държиш както подобава на един сдържан банкер, ще си разкопчея панталоните.
— Защо просто не ги свалиш? — предложи тя със сладострастен глас и похотливо намигване.
Ръцете им се състезаваха коя може да се движи по-бързо, докато накрая той бе гол също като нея.
— Имаш ли някакви други хубави идеи? — прошепна до ухото й Грант, докато плъзваше ръка между стегнатите й бедра.