— Ъхъ — изсумтя Шели. Докосна го отново и потърка тяло в неговото.
С трепет той произнесе името й, вдигна я и я отнесе в спалнята. Внимателно я положи върху леглото и легна до нея. Тя потърка лице в косматата му гръд. Устните й се движеха прелъстително. Езикът й продължи нежната й милувка.
— Шели, ти си… да… толкова сладка…
Тя повдигна глава да посрещне дълбоката му, пламенна целувка. Както винаги, това я остави без дъх, лиши я от разум. Тялото й започна да вибрира като струните на добре настроена арфа.
Дланите му обхванаха гърдите й, повдигнаха ги и ги притиснаха една към друга. Той сведе глава и се възхити на новия по-тъмен цвят на чувствените й зърна.
— Грант, люби ме — помоли тя, когато телата им се сляха в едно.
Опиянен от същата страст, той водеше и двама им към вечния празник на любовта.
— Така беше първия път. Спомняш ли си, Шели?
— Да, да — прошепна тя, усещайки, че изпада в кадифеното царство на забравата. — Спомням си.