Маркизът прехвърли крак връз крак и протегна една от изящните си ръце към огъня. Отговори, без да си направи труда да се обърне към младия мъж, който стоеше малко зад него.
— Сега няма да говорим за любезността на поканата ми — каза той мрачно и мосьо дьо Шабрийан се изсмя.
Андре-Луи си помисли, че шевалие твърде лесно се развеселява, и почти му завидя на тази способност.
— Но аз съм благодарен — настоя Филип, — че благоволихте да ми дадете възможност да ги защитя.
Маркизът го изгледа през рамо.
— Да защитите кого? — попита той.
— Ами вдовицата и сираците на този нещастник Мабе.
Маркизът отмести погледа си от Вилморен към шевалие дьо Шабрийан, който отново се изсмя и този път се плесна по бедрото.
— Струва ми се, че между нас има недоразумение — каза бавно мосьо дьо Ла Тур д’Азир. — Аз ви поканих да дойдете тука, понеже шато Гаврийак едва ли беше подходящо място, където да продължим разискването си — колебаех се дали не ще ви създам неудобство, ако ви помоля да дойдете чак в Азир. Но аз исках да ви видя във връзка с известни изрази, които изтървахте там. Бих искал да се изкажете именно по въпроса за тези изрази, мосьо, ако ми окажете тази чест.
Андре-Луи започна да долавя, че има нещо зловещо във въздуха. Той беше човек на бързи прозрения, по-бързи, отколкото на мосьо дьо Вилморен, проявил само лека изненада.
— Не мога да разбера, мосьо — отговори той. — За какви изрази намеква господин маркизът?
— Изглежда, мосьо, че трябва да освежа паметта ви — Маркизът кръстоса крака и се изви настрана на стола си така че най-после се озова лице срещу лице с мосьо дьо Вилморен. — Вие говорихте, мосьо… и колкото и да не сте били прав, говорехте красноречиво, почти прекалено красноречиво, както ми се стори… за низостта на такова деяние, каквото е било незабавното налагане на възмездие върху този крадец Мабе или как му беше там името. Низост е точната дума, която употребихте. Вие не взехте назад тази дума, когато имах честта да ви уведомя, че ловният надзирател Бене е постъпил по този начин по моя заповед.
— Ако деянието е било низко — заяви мосьо дьо Вилморен, — низостта му не се променя от ранга (колкото и да е висок) на лицето, върху което пада отговорността, тя даже става по-голяма.
— А! — промълви господин маркизът и извади златна кутийка с енфие от джоба си. — Вие казахте „ако деянието е било низко“, мосьо. Трябва ли да разбера, че вече не сте чак толкова убеден в низостта му, както изглеждахте убеден преди?
По хубавото лице на мосьо дьо Вилморен се изписа недоумение. Той не разбираше накъде бие маркизът.
— Като виждам готовността ви да поемете отговорност, започвам да мисля, господин маркизе, че за вас съществува някакво оправдание за извършеното деяние, което за мен не е ясно.
— Сега говорите по-разумно. Значително по-разумно — Маркизът смръкна енфие и с крайчеца на пръстите махна трохичките от фината дантела на яката си. — Вие си давате сметка, че с недостатъчно разбиране на тези въпроси, понеже сам вие не сте земевладелец, може да сте стигнали до прибързани и неоправдани заключения. Случаят е точно такъв. Нека ви послужи като предупреждение, мосьо. Когато ви кажа, че от месеци насам ми додяват с такива грабежи, може би ще разберете, че е станало необходимо да се вземе достатъчно строга мярка, за да им се сложи край. Сега, след като се знае опасността, мисля, че плячкосването на дивеча в моите гори ще спре. А в това има и нещо повече, мосьо дьо Вилморен. Не ме дразни толкова бракониерството, колкото неуважението на моите пълни и ненарушими права. Във въздуха се носи, мосьо, както не може да не сте забелязали, злостен дух на неподчинение и има само един начин да се борим с него. Да го търпим, дори и в най-слаба степен, да проявяваме снизходителност, колкото снизходително и да сме настроени, би повлякло след себе си прибягване до още по-резки мерки утре. Сигурен съм, че вие разбирате, а също така съм сигурен, ще оцените и това, че аз благоволих да ви дам обяснение за нещо, което според мене не бях длъжен да ви обяснявам. Ако нещо от това, което казах, все още ви остава неясно, ще ви посъветвам да се обърнете към ловните закони, които вашият приятел адвокат ще ви разтълкува в случай на нужда.
С тези думи господин маркизът се обърна отново с лице към огъня. Това като че ли целеше да внуши, че разговорът е приключен. И все пак то в никой случай не внуши именно това на бдителния, озадачен, смътно разтревожен Андре-Луи. Това беше — мислеше си той — много странна, много подозрителна реч. Тя уж целеше да обясни с учтиви изрази и преднамерено оскърбителен тон, докато всъщност можеше да възбуди и подтикне човек с възгледите на мосьо дьо Вилморен. И тя постигна точно това. Филип се изправи.