— Човечеството, мосьо, е по-древно от благородниците — отвърна Филип. — Човешките права са съвременници на човека.
Маркизът се изсмя и сви рамене.
— Това е отговорът, който можех да очаквам. В него има точно тази нотка на празнословие, присъща на философите.
И тогава проговори мосьо дьо Шабрийан.
— Много го усукваш — укори той братовчед си с нотка на нетърпение в гласа.
— Но аз стигам до целта — отговори маркизът. — Исках първо съвсем да се уверя.
— Бога ми, не би трябвало вече да имаш никакво съмнение.
— И нямам — Маркизът се изправи и се обърна отново към мосио дьо Вилморен, който не беше разбрал нищо от краткия разговор на двамата. — Господин абате — заговори той пак, — вие имате много опасна дарба на красноречие. Мога да си представя хората, увлечени от нея. Ако имахте благородническо потекло, нямаше толкова лесно да добиете тези погрешни възгледи, които излагате.
Мосьо дьо Вилморен го загледа с празен, неразбиращ поглед.
— Ако съм имал благородническо потекло, казвате? — повтори той бавно и учудено. — Но аз съм благородник по потекло. Моят род е толкова стар, а кръвта ми толкова чиста, както и вашите, мосьо.
Господин маркизът леко повдигна вежди, едва-едва се усмихна със снизхождение. Тъмните му спокойни очи гледаха мосьо дьо Вилморен право в лицето.
— Боя се, че сте били измамен в това отношение.
— Измамен?
— Вашите убеждения издават прегрешението, в което трябва да е била виновна госпожа майка ви.
Жестоките оскърбителни думи бяха изречени и не можеше вече да се оттеглят, а устните, които ги бяха промълвили безстрастно, сякаш бяха някаква най-банална забележка, оставаха спокойни, присвити в презрителна усмивка.
Настъпи мъртво мълчание. Разумът на Андре-Луи се скова. Той стоеше втрещен, без никаква мисъл, докато очите на мосьо дьо Вилморен продължаваха да се вглеждат втренчено в мосьо дьо Ла Тур д’Азир, сякаш търсеха в думите му някакво значение, което му убягваше. Внезапно той разбра мръсното оскърбление. Кръвта нахлу в лицето му, огън пламна в кротките му очи. Конвулсивна тръпка премина през тялото му. После със сподавен вик, той се наведе напред и с все сила удари на господин маркиза плесница право в подигравателно усмихващото се лице.
В миг мосьо дьо Шабрийан скочи и се озова между двамата.
Андре-Луи бе разбрал клопката твърде късно. Думите на Ла Тур д’Азир бяха само нещо като ход в игра на шах, пресметнат да накара противника да направи от отчаяние някой такъв насрещен ход — ход, който ще го остави всецяло в ръцете на другия.
Господин маркизът продължи да го гледа, много блед, освен мястото, където отпечатъците от пръстите на мосьо дьо Вилморен започваха бавно да обагрят лицето му. но не каза нищо повече. Вместо него говореше мосьо дьо Шабрийан, встъпил сега в предварително уговорената роля в тази мръсна игра.
— Вие разбирате, мосьо, какво сте сторили — каза той студено на Филип. — И естествено разбирате какво трябва неизбежно да последва.
Мосьо дьо Вилморен не беше разбрал нищо. Нещастният младеж беше действувал импулсивно, подтикнат от чувството за приличие и чест, без да мисли за последиците. Но ги разбра сега при зловещото подканяне на мосьо дьо Шабрийан и ако имаше желанието да избегне тези последици, то беше уважение към свещеническото си призвание, което строго забраняваше подобно уреждане на спорове, каквото мосьо дьо Шабрийан явно искаше да му натрапи.
Той се отдръпна.
— Нека едното оскърбление заличи другото — каза той с глух глас. — Равносметката все пак остава в полза на господин маркиза. Нека това го удовлетвори.
— Невъзможно! — Шевалие дьо Шабрийан плътно стисна устни. След това той бе самата любезност, но много твърд: — Била е ударена плесница, мосьо. Мисля, че не греша, когато казвам, че такова нещо още не се е случвало на господин маркиза през живота му. Ако сте се почувствували оскърбен, достатъчно е било да поискате удовлетворението, дължимо от един благородник на друг. Постъпката ви като че ли потвърждава предположението, което ви се видя така обидно. Но то не ви освобождава от последиците.
Ролята на мосьо дьо Шабрийан беше, както виждате, да налее масло в огъня, за да лиши жертвата от всяка възможност да им избяга.