Стомана се удари о стомана и двубоят започна. Маркизът обърна към противника си в бойна готовност изправеното си тяло, колената му малко се присвиха и се превърнаха в живи пружини, докато мосьо дьо Вилморен стоеше с гърди към него, съвсем открит, със сковани колене. Чувството за чест и правилата на честна борба бяха недвусмислено против такъв двубой.
Дуелът, разбира се, бе твърде кратък. На младини Филип бе минал обучението във фехтовка, което получаваше всяко момче, родило се с неговото обществено положение. Оттам знаеше поне основните начала на това, което сега се очакваше от него. Но какво можеха да му помогнат тук основните начала? Три отбити удара завършиха схватката и след това, без да бърза, маркизът хлъзна дълбоко десния си крак по влажната трева, дългото му грациозно тяло се изпъна, шпагата мина под несръчната защита на мосьо дьо Вилморен и със спокойна пресметливост острието й прониза сърцето на младежа.
Андре-Луи се спусна напред тъкмо навреме да подхване тялото на приятеля си под мишниците, когато той залитна. Тогава собствените му крака се подгънаха под тежестта, той се смъкна с товара си и падна на колене върху влажната морава. Главата на Филип лежеше отпусната върху лявото рано на Андре-Луи, ръцете бяха безсилно увиснали, кръв бликаше, образуваше мехури върху страшната рана и квасеше дрехите на нещастния младеж.
С пребледняло лице и тръпнещи устни Андре-Луи вдигна очи към мосьо дьо Ла Тур д’Азир, който стоеше и разглеждаше извършеното с изражение на дълбок и безжалостен интерес.
— Вие го убихте! — извика Андре-Луи.
— Разбира се.
Маркизът прокара дантелена кърпичка по острието, за да го избърше. Когато хвърли изящното парченце плат, до обясни:
— Той имаше, както му казах, опасна дарба на красноречие.
И мосьо дьо Ла Тур д’Азир се обърна да си върви, а в главата на Андре-Луи проблесна цялата истина. Както все още крепеше кървящия труп, младежът викна на маркиза.
— Върни се, страхлив убиецо, и осигури безопасността си, като убиеш и мен!
Маркизът наполовина се обърна с лице, потъмняло от гняв. Тогава мосьо дьо Шабрийан сложи ръка на рамото му И го задържа. Макар и да беше докрай съучастник в това деяние, шевалие изпитваше известен ужас сега, след извършването му. Той не притежаваше високомерието на мосьо дьо Ла Тур д’Азир и беше доста по-млад.
— Хайде да вървим — каза той. — Момчето не е на себе си. Те бяха приятели.
— Чу ли го какво каза? — попита маркизът.
— Нито той, нито вие, нито някой друг може да го отрече — кресна му Андре-Луи. — Сам вие, мосьо, направихте признанието, когато ми казахте сега основанието си да го убиете. Вие го сторихте, понеже ви беше страх от него.
— И така да е, какво от това? — попита големият благородник.
— И вие питате? Нима не разбирате нищо от живота и човечността, освен как се носят дрехи и фризира коса… Ах, да, как се върти оръжие срещу момчета и свещеници? Нима нямате разум, с който да мислите, нито душа, която да одухотвори виденията на разума? Нима трябва да ви се каже, че само страхливецът убива съществото, от което го е страх, а онзи, който убива по такъв начин, е двойно по-страхлив? Да бяхте го проболи с нож в гърба, щяхте да покажете колко сте смел в подлостта си. То щеше да бъде подлост без маска. Но вас ви беше страх от последиците на такова нещо, колкото и да сте влиятелен; затова прикрихте страхливостта си с довода, че това е било дуел.
Маркизът отърси ръката на братовчед си и пристъпи, хванал шпагата сега като камшик. Но шевалие дьо Шабрийан пак го хвана и задържа.
— Не, не, Жерве! Остави го, за бога!
— Нека дойде, мосьо! — беснееше Андре-Луи с пресипнал, напрегнат глас. — Нека довърши страхливото си дело върху мен и да се избави от възмездието, припадащо се на страхливеца.
Мосьо дьо Шабрийан пусна братовчеда си. Маркизът се приближи, пребледнял чак до устните, впил свиреп поглед в младежа, който така безразсъдно го оскърбяваше. И после се овладя. Може би изведнъж си спомни роднинската връзка, която според хората съществуваше между този младеж и сеньор дьо Гаврийак, както и всеизвестната обич на сеньора към него. И затова може би си даде сметка, че ако задълбочи тази работа, може да се намери между два огъня. Щеше да се изправи пред алтернативата да пролее още кръв и с това да се скара с господаря на Гаврийак, тъкмо когато приятелството на този благородник бе от първа важност за него, или да се оттегли с такова петно на достойнството си, което щеше да накърни занапред авторитета му по тези места.