— Един миг, мосьо! — Тонът на Андре-Луи не допускаше възражения. Мосьо дьо Ледигиер се спря, безкрайно изумен от нахалството му. — Мога да го изложа съвсем накратко…
— Не ви ли казах вече…
— И след като го чуете — продължи безмилостно Андре Луи, като прекъсна прекъсването, — ще се съгласите с мен по отношение на естеството му.
Мосьо дьо Ледигиер го измери с много строг поглед.
— Как се казвате? — попита той.
— Андре-Луи Моро.
— Добре, Андре-Луи Моро, ако можете да изложите жалбата си накъсо, ще ви изслушам. Но ви предупреждавам, че много ще се сърдя, ако не сполучите да оправдаете нахалната си настойчивост в такъв неподходящ момент.
— Вие сам ще отсъдите, мосьо — каза Андре-Луи и се залови веднага да излага своя случай, като започна от застрелването на Мабе и премина към убиването на мосьо дьо Вилморен. Но премълча докрай името на големия благородник, срещу когото търсеше правосъдие, понеже беше убеден че споменеше ли го по-рано, нямаше да го оставят да продължи.
Притежаваше ораторска дарба, силата на която едва ли съзнаваше още и сам той, макар да му беше писано много скоро да я осъзнае. Той разказа историята добре, без преувеличения, и въпреки това с устрема на непресторена молба, на която не можеше да се устои. Постепенно лицето на големеца се отпусна и загуби заплашителната си суровост. На него започна да се изписва интерес, стигащ почти до съчувствие.
— И кой е човекът, когото обвинявате във всичко това, господине?
— Маркиз дьо Ла Тур д’Азир.
Ефектът от това внушително име последва незабавно. Гневно изумление и надменност още по-голяма, отколкото преди, изместиха съчувствието, което мосьо дьо Ледигиер е бил подведен да прояви.
— Кой? — изкрещя наместникът и без да дочака отговор, продължи да беснее: — Ами че това е безсрамие, да дойдете при мен с такова обвинение срещу благородник, така високопоставен, както мосьо дьо Ла Тур д’Азир! Как се осмелявате да го наричате страхливец…
— Аз наричам маркиза убиец — поправи го младежът. — И търся правосъдие срещу него.
— Търсите правосъдие, така ли? Боже мой, а после?
— Това ще кажете вие, мосьо.
Изненадата от този отговор накара големия благородник да направи горе-долу сполучлив опит да се овладее.
— Нека ви предупредя — каза язвително той, — че не е много умно да отправяте голословни обвинения срещу един благородник. Може да научите, че това, само по себе си, е наказуема простъпка. Вижте какво ще ви кажа. По въпроса за Мабе (ако приемем, че изложеното от вас отговаря на истината), ловният надзирател може да е превишил правата си, но толкова малко, че за него, кажи-речи, не заслужава Да се говори. Имайте предвид обаче, че той в никой случай не подлежи на разглеждане от кралския наместник, нито от какъвто да било друг съд освен сеньориалния съд на самия маркиз дьо Ла Тур д’Азир. Такъв въпрос подлежи на разглеждане от съдии, назначени от самия него, понеже е въпрос, който се отнася строго до собствената му сеньориална юрисдикция. Понеже сте адвокат, не би трябвало да има нужда да ви обяснявам всичко това.
— Понеже съм адвокат, готов съм да споря по тази точка. И понеже съм адвокат, ясно ми е също, че ако за този случай се заведе дело, то може да завърши само с несправедливото наказване на нещастния ловен надзирател, който не е направил нищо повече, отколкото да изпълни дадените му нареждания, но който въпреки всичко ще стане сега жертвен козел, ако стане нужда някой да пострада. Аз нямам желание да кача Бене на бесилото, заслужено от мосьо дьо Ла Тур д’Азир.
Мосьо дьо Ледигиер с все сила удари с юмрук по масата.
— Боже мой! — възкликна той и додаде по-тихо, с тон на заплаха: — Вие сте изключително дързък, човече!
— Уверявам ви, че нямам такова намерение, господине. Аз съм адвокат, който пледира една кауза… каузата на мосьо дьо Вилморен. Дошъл съм да търся кралското правосъдие за неговото убийство.
— Но сам вие казахте, че то е било дуел! — възкликна наместникът, наполовина ядосан и наполовина объркан.
— Аз казах, че е било устроено така, щото да изглежда като дуел. Има разлика, както ще ви покажа, ако благоволите да ме изслушате.
— Разказвайте спокойно, господине! — рече иронично мосьо дьо Ледигиер, понеже през цялата му служба не се беше случвало нещо, което поне малко да приличаше на тази преживелица.
Андре-Луи прие думите му в буквален смисъл.
— Благодаря ви, господине — отговори той сериозно и изложи аргументите си: — Може да се докаже, че мосьо дьо Вилморен не е фехтувал никога в живота си, а е известно, че мосьо дьо Ла Тур д’Азир е изключителен фехтовач. Какъв дуел е то, мосьо, ако само единият от противниците е въоръжен? Защото в крайна сметка то е така, ако сравним умението им.