С подкованите си с шипове обувки този милион привилегировани гази душите и телата на двадесет и четири милионно презряно простолюдие, което съществува само за тяхно лично удоволствие. Тежко на този, който в името на човещината си позволи дори само да вдигне глас на протест против прекаляването с вече прекалените неправди. Аз току-що ви разказах за едного хладнокръвно и безпощадно убит, задето е вършил само това и нищо повече. Вие със собствените си очи видяхте как бе убит друг тука, на този пиедестал, и още един там, при строящата се катедрала, видяхте и посегателството върху моя живот.
Между тях и припадащото им се в такива случаи правосъдие стоят тези ледигиеровци, тези кралски наместници — не органи на правосъдие, а стени, издигнати да закрилят привилегированите и неправдата всеки път, когато избраните превишат своите уродливо прекомерни права.
Нима ви учудва, че те не искат да отстъпят нито една педя; съпротивляват се на избори, в които Третото съсловие ще получи толкова гласове, че ще помете всички тези привилегии, ще принуди привилегированите да се подчинят на справедливо равенство пред закона с най-презрените от простолюдието, което тъпчат под краката си; да се погрижат парите, необходими за спасяването на тази държава от фалит, в който те насмалко не са я вкарали, да бъдат събрани чрез данъци, с които благородниците ще бъдат обложени в същото съотношение, както и всички други.
Само и само за да не отстъпят толкова много, те предпочитат да се противопоставят дори на кралската заповед…
Дойде му на ум една фраза, употребена предния ден от Вилморен, фраза, на която не пожела да отдаде значение, когато бе изречена. Той я използува сега:
— Като вършат това, те разклащат самите устои на трона. Подобни глупци не си дават сметка, че ако тронът се сгромоляса, смазани ще бъдат тези, които стоят най-близо до него!
Страхотен рев одобри това изявление. Напрегнат, изтръпнал от възбуждението, което го бе обзело, а от него то се предаваше на огромната тълпа слушатели, той постоя за миг иронично усмихнат. След това им махна да замълчат и по готовността, с която му се подчиниха, разбра в каква пълна степен ги владее. Защото в гласа, с който сега им говореше, всеки от тях чуваше собствения си глас да дава най-сетне израз на мислите, които от месеци и години се бяха въртели неизказани във всеки прост ум.
И ето, Андре-Луи продължи да говори по-тихо и ъгълчетата на устата му се извиха по-подчертано в ироничната усмивка:
— На сбогуване с мосьо дьо Ледигиер аз му цитирах за предупреждение една страница от естествознанието. Казах му, че когато на вълците, които скитали сами из джунглата, омръзнало да бъдат гонени от тигъра, те се събрали на глутници и тръгнали да гонят тигъра на свой ред. Мосьо дьо Ледигиер с презрение ми отговори, че не ме разбирал. Но вие сте по-съобразителни от него. Струва ми се, че ме разбирате? Нали?
Отговори му нов рев, примесен този път тук-там с одобрителен смях. Беше ги разпалил до границата на опасни страсти и те бяха готови на всяко насилие, към което би ги подканил. Ако се беше провалил пред вятърната мелница, сега поне беше господар на вятъра.
— Да вървим в палатата! — кряскаха те, размахваха ръце, заканваха се с бастуни, а тук-там дори със саби. — В палатата! Долу мосьо дьо Ледигиер! Смърт на кралския наместник!
Беше наистина господар на вятъра. Опасният му дар на оратор, който никъде другаде не представлява такава сила, както във Франция, понеже никъде другаде духът на хората не се поддава по-лесно на обаянието на красноречието — този дар го направи господар. Само да кажеше дума и бурята щеше да помете вятърната мелница, на която се беше нахвърлил без успех. Но това, както той недвусмислено заяви, не влизаше в намеренията му.
— О, почакайте! — прикани ги Андре-Луи. — Нима това нещастно оръдие на една покварена система заслужава да му окажете внимание с благородното си възмущение?
Надяваше се, че думите му ще бъдат предадени на мосьо дьо Ледигиер. Мислеше си, че би било добре за душевния мир на мосьо дьо Ледигиер да чуе поне веднъж неподправената истина за своята особа.
— Това, което трябва да атакувате и да съборите, е самата система, а не само някакво нейно оръдие, една такава жалка боядисана подпорка. Прибързаността ще развали всичко. Най-вече, деца мои, никакво насилие!
„Деца мои!“ Да беше могъл да го чуе кръстникът му!
— Често вече сте виждали резултата от преждевременно насилие навсякъде в Бретан и сте чували за него навсякъде във Франция. Насилието от ваша страна ще предизвика насилие от тяхна. Те ще се зарадват на случая да подчертаят господството си, като ви стегнат повече от преди. Ще повикат войската. Ще се озовете изправени пред щиковете на наемни войници. Не предизвиквайте такова нещо, моля ви. Не им предлагайте тази възможност, не им създавайте предлога, на който биха се зарадвали, да ви смачкат в калта, замесена със собствената ви кръв.