Сред тишината, в която бяха потънали отново, се издигна вик:
— Какво друго тогава? Какво друго?
— Ще ви кажа — отговори им той. — Богатството и силата на Бретан са събрани в Нант, град на буржоазията, един от най-цветущите в този край, благодарение на енергията на буржоазията и тежкия труд на народа. Именно в Нант бе положено началото на това движение и като резултат кралят издаде заповедта си за разпускането на Щатите в сегашния им състав — заповед, която онези, чиято сила почива върху привилегия и неправда, не се колебаят да пренебрегнат. Нека Нант бъде осведомен за точното положение и нека нищо не се прави тук, докато Нант не ни даде указания как да постъпим. Нант има силата, която ние в Рен нямаме, с която може да наложи волята си, както вече видяхме. Нека още веднъж упражни силата си, а докато го стори, запазете спокойствие в Рен. Така ще победите. Така посегателствата, които се извършват пред вашите очи, ще бъдат напълно и окончателно отмъстени.
Както ненадейно се беше качил на пиедестала, така ненадейно скочи той сега от него. Беше свършил. Беше казал всичко — може би повече от всичко, което би могъл да каже покойният приятел, с чийто глас говори той. Но тълпата не му позволи да изчезне по този начин. Гръмогласното им одобрение екна оглушително във въздуха. Постепенно той беше събудил чувствата им, както сръчен арфист кара да пеят струните на инструмента му. И те трептяха от страстите, които беше събудил, и от високата нотка на надежда, с която бе завършил симфонията си, нота на надежда, с която го подхванаха, когато скочи надолу, вдигнаха го на раменете си и той отново се появи пред погледа на цялата акламираща го тълпа.
Слабичкият Льо Шапелие си проби път до него с поруменяло лице и блеснали очи.
— Момче — каза му той, — днес ти запали огън, който Ще помете лицето на Франция с пожара на свободата — А след това рязко заповяда на студентите: — В Литературния клуб, веднага! Трябва незабавно да уговорим мерките, един делегат трябва още сега да се изпрати в Нант, да занесе на приятелите ни там съобщение от жителите на Рен.
Тълпата се отдръпна и отвори пътека, по която студентите понесоха героя на деня. Той им махаше с ръце и им викаше да се разотидат по домовете си и търпеливо да чакат там това, което трябва да последва много скоро.
— Вие търпите от векове с твърдост, която може да послужи за образец на света — ласкаеше ги той. — Потърпете още малко. Краят е вече съвсем близо, приятели.
От площада го понесоха нагоре по Рю Роял към стара къща, една от малкото стари къщи, останали в този град, възкръснал от пепелището, където в една стая на горния етаж, осветявана от прозорци с ромбовидни жълти стъкла, Литературният клуб обикновено провеждаше събранията си. Там по стъпките му бързо запристигаха членовете на клуба, повикани със съобщенията, които Льо Шапелие бе разпратил по пътя.
При затворени врати група от петдесетина зачервили се и възбудени мъже, повечето млади, разгорещени и запалени от видението на свободата, приветствуваха Андре-Луи като заблудена овца, върнала се в кошарата, и го обсипаха с поздравления и благодарности.
След това седнаха да обсъдят незабавните мерки, докато вратата долу се пазеше от почетна стража, съставена на бърза ръка от тълпата. А това се оказа много необходимо. Защото клубът едва се беше събрал, когато сградата бе нападната от жандармите на мосьо дьо Ледигиер, изпратени час по-бързо да задържат подстрекателя, който подбуждал жителите на Рен към размирици. Отредът се състоеше от петдесет души. И петстотин щяха да бъдат малко. Тълпата изпотроши карабините им, счупи няколко глави и щеше наистина да ги разкъса на парчета, ако не бяха своевременно и благоразумно ударили на бяг от грубоватата игра, на каквато не бяха свикнали.
А докато това ставаше долу на улицата, горе в стаята красноречивият Льо Шапелие, говореше на колегите си от Литературния клуб. Тука, където не го застрашаваха куршуми и нямаше кой да донесе думите му на властите, Льо Шапелие можеше да даде пълна, неограничена воля: на ораторското си изкуство. А това значително изкуство се извисяваше толкова прямо и грубо, колкото слаб и изящен бе самият човек.