Выбрать главу

— И откога?

Ран се озъби и скочи напред, но Вълка грациозно му се изплъзна и замахна с юмрука си право в брадата му. Ран обаче блокира удара, улови ръката на Вълка и възползвайки се от момента, го завъртя с гръб и заключи врата му с ръката си. Вълка се пресегна назад, хвана Ран за раменете и го прехвърли над главата си. Той падна и краката му цопнаха във водата с тежко охкане.

Но само след миг беше се изправил пак.

Пистолетът на Скарлет танцуваше между двамата, ръката й трепереше, пулсът й галопираше. Ран се тресеше от стаен гняв, докато Вълка беше като издялан от камък, хитър и пресметлив.

— Наистина мисля, че вече ти е време да се върнеш, братко — изсъска Ран през зъби.

Вълка поклати глава, а мокрите кичури се удариха в челото му.

— Никога не си бил достоен съперник за мен.

— Ще видиш, че съм станал по-добър, Алфа.

Вълка изсумтя и Скарлет почувства, че той не вярва от Ран някога да излезе равностоен противник.

— Ти затова ли ни проследи? Видял си шанс да повишиш ранга си? Като ме победиш и така ме изгониш от глутницата?

— Казах ти вече защо съм тук. Яил ме изпрати. Задачата е отменена. Когато научи за неподчинението ти…

Вълка се хвърли върху Ран и го събори на земята. Главата на Ран падна във водата и Скарлет дочу ужасен хрущящ звук, когато се блъсна в твърдите камъни на дъното. Тя изпищя, втурна се към двамата и заби ноктите си в ръката на Вълка.

— Недей! Спри! Той може да ни каже нещо!

С оголени зъби Вълка замахна отдалече с юмрук и фрасна Ран в лицето.

— ВЪЛК! Спри! Баба ми! Той знае… Вълк, пусни го!

Когато той не се прегъна, Скарлет стреля предупредително във въздуха. Ехото изпълни сечището, но Вълка остана невъзмутим. Ран спря да маха с ръце, отпусна ги немощно надолу по тялото на Вълка и падна във водата.

— Ще го убиеш! — изпищя тя. — Вълк! ВЪЛК!

От устата на Ран се надигнаха няколко последни мехурчета и тогава Скарлет отстъпи назад, въздъхна и натисна спусъка отново.

Вълка изсъска и падна на една страна. Притисна лявата си ръка под рамото, където кръвта вече се бе просмукала в ръкава му. Раната не беше дълбока. Куршумът едва го бе одраскал.

Той примигна към Скарлет.

— По мен ли стреля?

— Ти не ми остави друг избор. — Ушите й пищяха, когато падна на колене, вдигна Ран за раменете и го сложи да легне под неудобен ъгъл на брега. Той се завъртя на едната си страна — лявото му око вече се бе подуло и почти затворило, а от носа и устните му се стичаха кръв и вода. Той се закашля силно и от устата му се изляха още кръв и вода, които образуваха малка локва в пясъка.

Скарлет изпусна сподавена въздишка и погледна нагоре към Вълка. Той не се бе поместил, но бе отърсил безумния гняв от лицето си и на негово място сега имаше нещо, близко до възхищение.

— Хубаво е да знам, че когато ме посрещна с пушката на вратата ти — каза й той, — наистина си имала намерение да стреляш.

Скарлет го измери намусено.

— Честно, Вълк, ти какво си мислиш? Та той може да ни каже нещо. Може да помогне да си върна баба!

Слабата му усмивка се смекчи и за миг той изпита съжаление. Към нея.

— Той не би проговорил.

— Откъде знаеш?

— Знам.

— Отговорът ти не ми е достатъчен!

— Пази си пистолета.

— Какво. — Тя погледна надолу към брега и видя как Ран обгръща с пръстите си дръжката на пистолета й. Тя грабна дулото и го издърпа от него.

Немощен смях докара още кървави храчки на устните му.

— Някой ден ще те убия, братко. Ако Яил не ме изпревари преди това.

— Стига си го предизвиквал! — изкрещя Скарлет. После се изправи на крака далеч от досега на Ран, пусна предпазителя и мушна пистолета в дънките си на кръста. — Не се намираш в най-изгодната позиция да отправяш заплахи точно сега.

Ран замълча. Очите му се затвориха, устните му останаха отворени, на бузата му имаше размазана кръв. Дишаше с мъка, накъсано.

Погнусена, Скарлет се обърна към Вълка, който отлепи ръката си от раната и с изумление се вторачи в кръвта, покрила дланта му. Облегна се на лакът и размаха ръката си във водата, за да изчисти петното.

С въздишка тя взе забравената си раница и извади оттам една чантичка за първа помощ. Вълка не възрази, когато Скарлет разкъса дупката от куршума в ръкава му и захвана да почисти и превърже раната. Куршумът само беше облизал бицепса му.