— Какво е направила?
— Мисля, че е откраднала чипа на дъщеря ми, и то минути след смъртта й. — Адри облегна ръката си върху ивицата коприна на корема й. — Коремът ми се свива, като си помисля, но знам, че трябваше да го очаквам. Синдер винаги е била толкова злобна и завистлива към двете ми дъщери. И макар никога, преди да не съм си представяла, че може да падне толкова ниско, сега, когато знам истинската й природа, не съм изненадана. Тя трябва да бъде намерена и наказана за всичко, което е сторила.
Кай се отдръпна от злъчта в гласа й и не можа да направи връзка между нейните обвинения и собствените си спомени за Синдер. Спомни си, когато се срещнаха в асансьора и как очите й се бяха напълнили с тъга, щом заговори за умиращата си сестра. Как бе попитала дали Кай ще запази един танц и за нея, ако тя оздравееше като по чудо.
Но дали спомените му за Синдер не бяха до един нищо повече от лунен трик? Та какво знаеше той за нея?
— Сигурна ли сте?
— Според докладите оръжието, използвано срещу андроидите, е било скалпел и всичко се е случило само минути, след като получих съобщението, че дъщеря ми… че дъщеря ми… — Брадичката й затрепери, кокал четата в скута й побеляха. — Виждам я как се опитва да приеме самоличността на Пеони в тази своя нечовешка глава. — Тя изкриви лице. — Тръпки ме побиват, като си помисля, но тя точно това би направила.
— И вие смятате, че чипът е още у нея, така ли?
— Това не мога да кажа, Ваше Величество. Но е възможно.
Кай се изправи и кимна. Адри и Пърл го зяпнаха онемели, а сетне и двете скочиха на крака.
— Благодаря ви, че ме запознахте със случая, Лин Джи. Веднага ще се разпоредя да проследят чипа. Ако той все още е у нея, ще я открием.
Още докато говореше, той се улови, че се молеше на звездите Лин Адри да греши. И Синдер да не е взела чипа със себе си. Но молбата му беше глупава, незряла. Той трябваше да я открие и му оставаше само един ден на разположение. Не гореше от желание да разбере какво би сторила Левана, ако не успееше.
— Благодаря ви, Ваше Величество — каза Адри. — Искам единствено да знам, че паметта на дъщеря ми няма да бъде опетнена само защото някога проявих такава щедрост и приех в семейството си това ужасно момиче.
— Благодаря ви — каза той, без да е сигурен за какво точно й благодари, но сякаш беше уместно да го каже. — В случай, че възникнат нови въпроси, ще наредя на някого от хората ми да се свърже с вас.
— Да, разбира се, Ваше Величество — каза Адри и се поклони. — Искам единствено да съм полезна на страната си и да видя това момиче, изправено на съд.
Кай наклони глава.
— Нали разбирате, че щом я открием, кралица Левана възнамерява да я екзекутира?
Адри скръсти изтънчено ръце отпред.
— Сигурна съм, че законът неслучайно е такъв, Ваше Величество.
Кай сви устни и ги поведе от масата към вратата.
След още два поклона Пърл се понесе вън от стаята, запърха с мигли и източи врат назад към Кай, докогато можа, но Адри се забави на вратата. Поклони се още веднъж.
— Оказахте ни такава чест, Ваше Величество.
Той се усмихна напрегнато.
— Питах се — не че това има някакво значение, но просто от чисто любопитство, ако информацията ми доведе до разкрития в разследването… дали бих могла да очаквам някаква награда за сътрудничеството си?
Глава двадесет и девета
Затворническата килия на Скарлет беше започнала живота си като гримьорна. Смътните очертания на огледалата и тоалетните масички се бяха отпечатали на стените, а от крушките, които са ги обграждали някога, бяха останали само празните им гнезда. Килимът беше вдигнат, разкривайки студения каменен под отдолу, а масивната дъбова врата беше извадена от пантите и захвърлена в ъгъла — на нейно място беше сложена споена желязна решетка и ключалка, която се отваряше с чипове.
През цялата нощ и почти през целия ден Скарлет не спря да обикаля и да вилнее из стаята, като риташе стените и ръмжеше по решетките от ярост. Или поне на нея й се струваше, че бе минал един цял ден. Всъщност, струваше й се, че са минали месеци — но тъй като беше заключена в подземието на операта, единствено храната, която й донесоха на два пъти, й показваше колко време е минало. Когато попита войника, който донесе яденето, колко време смятаха да я държат там, а сетне настоя да види баба си незабавно, той замълча и само се ухили мазно през решетките така, че кожата й настръхна.