Скарпета реши, че по-скоро ще извърви пеша останалата част от пътя сред артистичните пристъпи на вятъра, отколкото да се разправя с него. Плати сметката, слезе от таксито, преметна през раменете си двете чанти и задърпа по тротоара куфара, пълен с домашно приготвена храна. Натисна бутона на безжичната слушалка.
— Почти пристигнах… — започна тя да казва на Бентън. — По дяволите!
Куфарът й подскочи и се килна, сякаш някой беше стрелял по него.
— Кей? Къде си?
— Току-що ме изхвърлиха от таксито…
— Какво? Откъде са те изхвърлили? Прекъсваш… — каза той точно преди батерията й да падне.
Почувства се като бездомна с куфара, който се преобръщаше на всеки няколко минути, а щом се наведеше да го оправи, чантите се изхлузваха от раменете й. Измръзнала и раздразнена извървя пътя до модерната „Белвю“ на Първо авеню и Източна 27-а, многопрофилен медицински център със стъклен атриум, градина, травматично и интензивно отделение и съдебномедицински етаж за пациенти от мъжки пол, чиито престъпления варираха от прескачане на турникет до убийството на Джон Ленън.
Телефонът на писалището започна да звъни само няколко минути след като връзката със Скарпета прекъсна. Бентън беше сигурен, че е тя и че се опитва да се свърже отново.
— Какво стана?
— И аз щях да те питам същото. — Беше гласът на Джейми Бъргър.
— Извинявай. Мислех, че се обажда Кей. Тя има някакъв проблем…
— И аз мисля така. Много мило от твоя страна, че го спомена, когато разговаряхме преди малко. Шест-седем часа вече. Защо не каза поне нещо?
Бъргър явно беше прочела „Готам те пипна!“.
— Сложно е — отговори той.
— Сигурна съм, че е сложно. А имаме да се оправяме и с няколко усложнения. На две минути от болницата съм. Чакай ме в кафето.
Едностайният апартамент на Пийт Марино в кооперацията без асансьор беше достатъчно близо до ресторанта „Храна за душата при Мана“, за да живее и да диша пържени пилета и ребърца. Много нечестно към човек, чието лишаване от храна и пиене е създало ненаситен апетит за всичко, което не може да има.
Импровизираната му трапезария се състоеше от шкаф за телевизор и стол с права облегалка, който гледаше към никога несекващото движение по Пето авеню. Марино сложи пуешкото от деликатесния магазин върху парче пълнозърнест хляб, сгъна го на две и го топна в купчинката горчица „Натанс Кони Айланд“ върху картонената чиния. Надигна безалкохолната бира „Шарпс“ и на две глътки изпразни една трета. След като бе избягал от Чарлстън, бе свалил двадесет и два килограма и определени части от самоличността си. Куп кашони рокерски дрехи включително една впечатляваща сбирка кожени „Харли Дейвидсън“ стигнаха до базара на 116-а улица, където в замяна получи три костюма, един блейзър, официални обувки, както и набор ризи и вратовръзки, всичките китайски имитации.
Вече не носеше диамантената обица и в мекото на ухото му бе останала малка дупчица, на кофти място, която някак си символизираше неговия беден и необичаен живот. Беше престанал да си бръсне главата, която ставаше гладка като топка за боулинг, и онази част от косата, която не го бе изоставила, обикаляше черепа му като потъмнял сребърен ореол, закрепен на ушите. Обеща си, че се отказва от жените, докато не стане готов, а мотоциклетът и камионетката бяха безсмислени, след като нямаше място, където да ги паркира, така че се отказа и от тях. Нанси, терапевтката му в Лечебния център, му помогна да разбере важността на самоконтрола в ежедневните му взаимодействия с други хора, независимо какво не им е в ред или какво ги прихваща.
По своя описателен начин тя каза, че алкохолът бил кибритената клечка, запалила големия пожар на неговия гняв, и след това продължи и му обясни, че неговото пиене било смъртоносно заболяване, с което най-почтено се е сдобил от своя необразован и пропаднал баща, общ работник, който се напивал и буйствал на всяка заплата. Накратко, Марино бил наследил това смъртоносно заболяване и като се вземела предвид оживената търговия във всеки бар или магазин за спиртни напитки, то имало формата на епидемия. Марино реши, че тая епидемия е от времето на Райската градина и че змията е дала на Ева не ябълка, а бутилка бърбън, която тя на свой ред е споделила с Адам, а това е довело до секс и изгонването им от рая само по едно смокиново листо.