— На Кей щеше да се наложи да доказва, че това не е истина. А как би могла да докаже, че например историята за чашата от кафе не е истина?
— Защото никога не би направила подобно нещо.
— Не мисля, че си в положение да знаеш какво прави Кей в личния си живот — възрази Бъргър.
— Разбира се, че съм в положение да зная. — Луси срещна погледа й. — И ти също. Попитай когото искаш дали някога си е позволявала подигравки за мъртъвци или е разрешавала на други да го правят. Попитай всеки, който е работил с нея в моргата, дали се наслаждава на ужасяващи случаи и дали си мечтае да аутопсира хора като Тед Бънди. Надявам се всичко това да не излезе в съда.
— Говорех за чашата от кафе. Защо те разстройва представата за Кей като сексуална личност? Позволявала ли си й някога да бъде човек? Или тя е съвършената майка? Или още по-лошо — майката, която не е достатъчно съвършена?
— Признавам, че преди имах проблеми с това да се съревновавам за вниманието й, да не й позволявам да има недостатъци и истински чувства — призна Луси. — Бях тиранин.
— Не нещо повече?
— Марино беше последното облъчване, финалната химиотерапия. Без да иска, той излекува у мен нещо злокачествено и всъщност аз и леля ми сме по-добре отпреди. Осъзнах, че тя има свой съвсем отделен живот от моя и че това е добре. Повече от добре — че така трябва да бъде. Не че не го знаех и преди. Но просто не го приемах. А сега тя е омъжена. Ако Марино не беше направил онова, което направи, не мисля, че Бентън щеше да се съгласи да се ожени.
— Говориш така, сякаш решението е било само негово. Тя няма ли дял?
Бъргър я гледаше изпитателно.
— Тя винаги му позволява да е такъв, какъвто е. Щеше да продължава да го прави. Обича го. Истината е, че вероятно не би могла да бъде с никого другиго, защото има три неща, които не може да понася и не би търпяла. Ако е налично едно от тях, би предпочела да е сама.
— Звучи ми валидно и за неколцина други, които познавам — подхвърли Бъргър.
— Вероятно е така — отговори Луси.
— Да — продължи Бъргър и отново насочи вниманието си към онова, което беше на компютърния екран, — за съжаление всичко, което е в тези лаптопи, са улики и хората, замесени в случая, ще ги прочетат. И още нещо — може да стане публично достояние.
— Това ще я унищожи.
— Няма да я унищожи — отвърна Бъргър. — Но трябва да открием откъде се е взела тази информация. Не мисля, че е напълно измислена. Тери или който е написал това знае твърде много. Например първата среща на Бентън и Кей в Ричмънд преди двадесет години.
— Връзката им не е започнала тогава.
— Откъде може да си сигурна?
— Защото това лято прекарах у тях — отговори Луси. — Бентън не е идвал нито веднъж. И ако не беше в моргата или на местопрестъпление, леля стоеше при мен. Аз бях малко сбъркано дундесто дете, откачено и копнеещо за вниманието й. С други думи, гледах да си навлека неприятности, без да разбирам, че неприятностите, с които се занимава тя, докарват хората дотам да бъдат убивани и изнасилвани. А тя не ме оставяше сама, нито за минутка, не и след като сериен убиец тероризираше града. Никога не съм виждала вкъщи стиропорена чаша за кафе от „Старбъкс“. Честно.
— Това, че не си видяла, не означава нищо — възрази Бъргър. — Защо да я показва на теб и още повече да ти обяснява защо я е донесла вкъщи от заседателната зала в съдебномедицинската служба?
— Да, така е — съгласи се Луси. — Но щях да се радвам, ако я бях видяла, защото тогава тя наистина беше съвсем сама.
20.
Скарпета обърна тялото на Тери Бриджис на една страна, за да може да го огледа отпред и отзад. Като се изключеха белезите на шията и порязването на китката, единствените други рани, които виждаше, започваха от средата на външната страна на бедрата. Бяха дълги тесни наранявания с множество продълговати охлузвания, които сигурно бяха кървили, повечето от тях бяха хоризонтални, сякаш е била удряна с нещо като дъска, нещо с плоска повърхност и ръб.
Коленете й бяха лошо натъртени и ожулени, както и горната част на краката. Под увеличението на лупата Скарпета откри мънички бели трески, фини като косми, забити в плътта. Яркото червено на раните и липсата на подутини сочеше, че са нанесени малко преди момента на смъртта. Можеше да са минути. Можеше да е и час.