Выбрать главу

Отговорът на д-р Лестър беше, че вероятно в даден момент тялото е било влачено и само тези части от него са имали контакт с дървена повърхност, вероятно под. Скарпета отбеляза, че много малко дървени подове са толкова груби, че да причинят забиването на трески, освен ако дървото е необработено.

— Не можеш да ме накараш още сега да изключа възможността за нещастен случай — увери я упорито д-р Лестър. — Връзване, бой, удари с камшик, силно пляскане по задника. Понякога нещата стигат твърде далеч.

— А какво ще кажеш за борба? — попита Бентън. — Тя също ли се вписва в твоята теория, че това може да е нещастен случай?

— Гърчене, пищене от болка. Виждала съм го по видеозаписи, които профайлъри като тебе показват на срещи — каза д-р Лестър; бръчката между веждите й сякаш беше станала по-дълбока и разсичаше челото й като пукнатина. — Двойките пускат камерата, без да знаят, че перверзните им игри ще завършат със смърт.

— Дай пак снимките — каза Скарпета на Бентън. — От местопрестъплението. Искам да проверим някои неща.

Двамата заедно започнаха да подреждат снимките от банята. Тя посочи една, на която се виждаше тоалетката и точно над нея огледалото, леко изкривено.

— Раните по краката са причинени с умерена до голяма сила с плосък предмет, който има ръб. Може би от ръба на тоалетката и на чекмеджето? Може би е била сложена да седне. Това може да обясни защо всички рани са отвънка и от средата на бедрото надолу. Нищо по гърба или някоя част от торса. Нищо по задника и горната част на бедрата, които обикновено са предпочитаните обекти за пляскане.

— Имаш ли представа дали полицията е открила на местопрестъплението някакво оръдие, което би могло да предизвика тези натъртвания и ожулвания? — попита Бентън д-р Лестър.

— Не са ми казвали — отговори тя. — Това не ме изненадва. След като този, с когото е била, си тръгва от мястото с онова, с което я е удушил, може би е взел и онова, което е използвал, за да й нанесе побой. Ако е била набита. Честно казано, щях да съм по-склонна да го обявя за убийство, ако беше изнасилена. Обаче няма доказателства за това. Няма претриване, разкъсвания, семенна течност…

Скарпета се върна при количката и премести хирургическата лампа над таза.

— Вече ти казах, че взех намазки — обади се д-р Лестър. — Освен това проявих инициативата да приготвя няколко микроскопски стъкла, които изследвах под микроскопа за сперма — продължи тя раздразнено и отбранително. — Отрицателен резултат. Пробите са изпратени в лабораториите и ти си запозната с резултатите. Според мен не е имало полово сношение. Това не означава, че намерението не е било такова. Мисля, че трябва да сме поне сигурни, че не е планирала нещо по взаимно съгласие и любовната игра не е включвала връзване.

— Гелът на местопрестъплението ли е бил? Нещо в банята или спалнята на жертвата, което да подсказва, че е бил там? Не видях нищо подобно в полицейския доклад — каза Скарпета.

— Казаха не.

— Това е крайно важно — отбеляза Скарпета. — Ако в апартамента й няма гел, нито туба или бурканче, това може да показва, че го е донесъл човекът, с когото е била. Освен това има множество причини, поради които може да е имало сношение или да е направен опит за такова, но да няма сперма или семенна течност. Най-очевидната е проблеми с ерекцията, която не е рядко явление при изнасилванията. Други възможни сценарии? Може да си е направил вазектомия или да страда от азооспермия, която води до пълно отсъствие на сперматозоиди. Или запушен еякулаторен канал. Или ретроградна еякулация, когато спермата и семенната течност се изливат обратно в пикочния мехур вместо навън от пениса и във вагината. Другата възможност са лекарства, които пречат на образуването на сперма.

— Отново ще ти припомня онова, което вече казах. Не само че няма сперма, но под ултравиолетовата светлина нищо не флуоресцира, което би посочило наличието поне на семенна течност. Изглежда онзи, с когото е била, не е еякулирал.

— Зависи от това дали семенната течност е била дълбоко във вагиналния канал или ректума — подхвърли Скарпета. — Без дисекция или използване на криминологична фиброоптика, която да включва ултравиолетово лъчение, няма да видиш нищо. Опита ли източника на УВЛ в устата й? Взе ли намазки от ректума и устата?

— Разбира се.

— Бих искала да погледна лично.

— Заповядай.

Колкото по-решителна ставаше Скарпета, толкова по-малко нападателна и самоуверена изглеждаше д-р Лестър.