— Какво каза?
— Заради ахондроплазията — обясни Скарпета. — Торсът им е с нормална дължина, но краката и ръцете не са. Трябва да ви го покажа с измервания, но ако някой страда от нарушения на вкостеняването на растежния хрущял и е висок, да речем, метър и двадесет и пет и седи пред друго лице с горе-долу същия ръст, но застанало право, главите и раменете им ще са на почти същата височина.
— Не те разбирам. Каква е тази главоблъсканица?
— Някой знае ли къде е Бейн в момента? Да се провери и да се осигури безопасността му. Той може да има много сериозна причина да е параноичен, ако не е убиецът, а аз се съмнявам в това. И то много.
— Господи! — възкликна Бъргър. — Как така „къде е в момента“? Не ми казвай, че е напуснал „Белвю“!
— Бентън току-що се обади в затворническото отделение. Предполагах, че знаеш.
21.
Централният магазин „Сърца и опашки“ се намираше на Лексингтън авеню само на няколко преки от пазара „Грейс“. Докато крачеше през шумния мрак, Злата жена продължаваше да мисли за колонката, която беше качила преди няколко седмици.
Спомни си описание на чистота и служители в бели престилки, предлагащи най-висока степен на грижи, независимо дали става дума за здравословно хранене, медицинска помощ или привързаност. Всички магазини от веригата за домашни любимци бяха отворени седем дни седмично от десет сутринта до девет вечерта, като по този начин животните, особено кученцата с техния чувствителен организъм, да не остават сами дълго време. След работа отоплението и климатиците не се спираха, за да се пести нафта или ток, а музиката продължаваше да свири, за да прави компания на малките животинки. След като Айви умря, Злата жена беше провела подробно проучване и знаеше колко важно е за малките кучета да бъдат на топло, да не се обезводняват и да не линеят от самота.
Магазинът обаче съвсем не беше такъв, какъвто очакваше. Не напомняше и на описанието, което Шефа беше пуснал в колонката. Витрината беше покрита с мръсни нарязани вестници, един червен пластмасов пожарен кран беше наклонен опасно. Зад витрината нямаше кученца или котенца, а стъклото беше мръсно.
„Сърца и опашки“ бяха притиснати между „На тавана“, по чийто вид можеше да се съди, че продават боклуци, и музикален магазин, наречен „Любовни ноти“, където течеше разпродажба поради закриване. Табелата, която висеше на мръсната бяла входна врата, обявяваше „Затворено“, но всички лампи светеха, а на тезгяха лежеше лъскава термоторба за вкъщи от намиращия се три врати по-нататък ресторант „Ребърцата на Адам“. Пред магазина беше паркирана черна лимузина „Кадилак“ с шофьор и работещ двигател. Шофьорът сякаш наблюдаваше Злата жена. Тя отвори вратата и влезе. Лъхна я невидимата вълна от освежител за въздух, флаконът беше оставен върху касата.
— Ало? — извика тя, защото не видя никого.
Малките кученца залаяха, размърдаха се и вторачиха очи в нея. Котенцата спяха върху дървени стърготини. Рибите лениво плуваха в аквариумите. На рафтовете покрай трите стени — стигаха почти до осеяния с петна от вода таван — имаше мънички представители на всеки въобразим вид домашно животно. Злата жена избягваше зрителния контакт с животинчетата. Беше достатъчно умна да не го прави.
Зрителният контакт водеше право до сърцето и преди да се усети, щеше да отнесе у дома нещо, което изобщо не е имала намерение да взима, а не можеше да вземе всичките. А тя ги искаше — горките жални създания. Трябваше да проучи умно избора си, да задава въпроси, за да е сигурна, че той е най-добрият, преди някой да отвори някоя клетка и да сложи в ръцете й кученце. Трябваше да говори с управителя.
— Ало? — повика отново.
Тръгна предпазливо към една открехната врата в дъното.
— Има ли някой?
Отвори вратата. Дървени стъпала водеха към мазето. Долу залая куче, разлаяха се и други. Тя заслиза бавно, стъпало по стъпало. Внимаваше, защото осветлението беше лошо, а и беше пила прекалено много бърбън. Тъй като беше минала пеша целия път дотук, беше поизтрезняла, но не достатъчно. Мислите й бяха неясни и мудни, а носът изтръпнал така, както го чувстваше винаги, щом си пийне.
Озова се в нещо като склад, забулен в сенки. Вонеше на болести, лайна и урина. Сред струпани кутии с животински принадлежности и чували със суха храна стояха клетки, пълни с мръсна нарязана хартия. А после видя дървена маса със стъклени епруветки и спринцовки, червени чували с надпис „Биологически отпадъци“ и чифт дебели гумени ръкавици.